Проф. Мирчев: София се строи, но не за софиянци, а за политици и фирми

София се строи, но не за софиянци, а за политици и фирми" data-essbisHoverContainer="">

Местните избори, които ще се проведат на 25-ти октомври тази година несъмнено са най-същественото политическо събитие за годината. Хората в отделните общини ще могат да си изберат кой да ги управлява в следващите 4 години. Това е изключително съществено най-вече за големите общини, където парите на хиляди данъкоплатци ще бъдат поверени на Общинските съвети и на кметовете, за да бъдат изхарчени по най- добрия начин.

Несъмнено най-голямата община е София, която годишно има бюджет от 1, 5 милиард лева.

Именно за това и
Politikata.net предприе инициативата да Ви запознае с кандидатите, които ще се борят за кметския пост на столицата.

В края на юли БСП избра своя кандидат – социологът Михаил Мирчев. Той бе подкрепен от 108 души и изпревари почти четворно депутатът Георги Кадиев и общинският съветник Гергана Алексова, съответно с  33 и 23 гласа.

Проф. др. с. н. Михаил Мирчев е роден на 24 октомври 1954 г. в София. Завършил е философия и социология в СУ „Св. Климент Охридски”. Професор по социология в УНСС. Научен ръководител на социологическа агенция АССА-М. Член е на Българската Социологическа Асоциация, на Международната Социологическа Асоциация, на Съюза на Българските Журналисти.

Баща му Стоян Михайлов Мирчев е секретар на ЦК на БКП, синът му Стоян Михайлов Мирчев е депутат от БСП.

Ето какво каза проф. Мирчев пред Politikata.net

 

Проф. Мирчев, това е първият Ви пряк досег с политиката, какво Ви казва социологическият Ви опит? Какви очаквания имате за резултатите от изборите?

– Не е моят първи досег с политиката, защото с политика се занимавам от много, много време. Първо по линия на семейството, защото вечерно време съм слушал от баща ми какво става в политиката, след това, защото съм работил в „Национален институт за изследване на младежта”. Там правихме много изследвания, свързани с изследване на общественото мнение. Той беше един от най-модерните институти – и методически, и като проблематика – през 80-те години.

След това направих моя агенция „АССА-М”, която пред 93-та година започна да прави политически предизборни изследвания. От 99-та година може да се каже, че във всички избори съм участвал като експерт наблюдател, анализатор, който прави изследвания и прогнози. Винаги съм бил до политиката. Въпросът е, че сега вече влизам вътре в политика.

Защо го направих? По две причини – мисля, че за България е много важно лявото да се нормализира – т.е. да стане истински ляво, да върне своята идентичност, да заговори с езика на трудовия човек и с езика на човека, който е в ситуация на жестока експлоатация и социална онеправданост. Мисля, че левите политици трябва да бъдат по-малко експерти, по-малко бюрократи и повече хора с т.нар. социална чувствителност. Това е едната ми мотивация, тя е – партийно-политическа.

Втората ми мотивация е, че аз съм столичанин и милея за столицата ни София. Тя трябва да се развива, но не като облагодетелства десетина огромни фирми и някаква каста от супер богаташи – капиталисти и мафиотските им структури в партиите и във властта. А да облагодетелства столичани, защото тук живеят над 1 300 000 и поне половин милион хора от страната, които живеят, работят, идват в София.

Това е огромен конгломерат от хора, много сложна система, динамично развиваща се. Проблемът е, че в София много се строи, има лустро, твърди се, че има голямо развитие. Но за жалост повечето случаи се оказват недоделки, много ниско качество, елементарно несъобразени неща. Очакваното благо за столичани е изнервящо минимизирано. Някакси градът се строи, но не за софиянци, а за политици, фирми и хора, които се облагодетелстват от огромните пари, които текат през бюджета на общината.

Иска ми се София да не се развива така хаотично, както в момента. С много по-дългосрочен и модернизиран план за развитие, по подобие на повечето западни европейски столици. В края на краищата да се развива като удобство, уют за гражданите, т.е. за столичани. Това е втората ми мотивация, т.е. трябва да се смени моделът на управление в София.

 

Какви са най-големите пропуски в управлението на г-жа Фандъкова?

– Г-жа Фандъкова управлява 6 години, плюс две години зам.-кмет. Лично тя е във властта на София вече 8 години, това са два пълни мандата и няма никакво извинение за безобразията, които под нейната власт продължават в София.

Първо, строи се много, но изключително некачествено и за съжаление, разбираме, че през последните 1-2 години време некачеството достигна такъв мащаб, че вече ето – строи се една магистрала и тя се превръща в море, пуска се един нов трамвай при „Руски паметник” и от втория ден възниква огромен скандал и т.н. Това е пряко във властта на кметицата, която така да си сключва договорите с изпълнителите, че да не се допуска лошо качество, а там, където има някакъв проблем и е необходим ремонт или корекция, фирмата моментално, без никакви допълнителни поръчки, без никакви допълнителни пари, да си отстранява недоделките.

Според западния образец тези договори трябва да се сключват с 5-годишна гаранция, когато обектите са със структуроопределящо значение гаранцията може да се вдигне до 10 години. Това всичко е във властта на Йорданка Фандъкова като кмет. Защо не го прави?! Тук вече възникват много, много въпроси. Всеки човек, здравомислещ, стоейки отстрани, ще си помисли, че това не се прави съвсем съзнателно, за да се отвори една вратичка за несметно голяма корупция. Всъщност това е обвинението.

Второто нещо е, че има прекалено голяма диспропорция между централните зони на града, където се хвърлят много пари, модернизация, опитват се да се ползват съвременни технологии и много запустелите квартали на обикновения, на трудовия столичанин, там където, например, има огромни пространства между блоковете – в „Люлин“, в „Младост”, в „Слатина”, в „Надежда”, старите комплекси, които въпреки че са с панелки, са изключително богати, защото между панелките има много декари зелена площ. В тези декари в момента или се опитват незаконно  да строят някакви обекти, или просто ги оставят да пустеят и е отвратително грозна картинката.

Не може да има такава крещяща диспропорция в една столица, която се опитва в началото на 21-ви век да каже, че е европейска цивилизована столица – няколко парка, където се правят много хубави неща, преди разбира се да се разбият плочките, на третия месец, и огромни паркови зони, които са абсолютно запуснати и изоставени.

Точно в тях между другото се настаняват и циганските гета. 23 цигански гета има като брой. В София засмуква в момента огромна част от т. нар. „катунари” – те идват в София, защото тук все пак за тях има повече поминък, все пак София е доста богат град. Столична община и Йорданка Фандъкова нехаят – после били построени незаконни жилища. Общината ги гледа безучастно как 2-3 години си строят незаконните жилища и на третата година се удря по челото и казва „Ама това откъде дойде”. Тази реакция е само за наивни хора. И тогава тръгват багери да събарят. Тогава пък идват правозащитниците и казват „Не им събаряйте къщите, тъй като това е единствено семейно жилище, ще Ви осъдим в Страсбург”. И се завърта един омагьосан кръг. Кой създава този омагьосан кръг? Йорданка Фандъкова и Столична община! Това е друга конкретна моя критика и друго конкретно обвинение и така мога да продължа.

 

– A според Вас „лявото пространство” има ли шанс в София?

– На пръв поглед изглежда, че няма много голям шанс, защото като погледнете числата, няма спечелена кметска битка. Най-близо е било „лявото”, т.е. БСП в частност, до спечелване на кметското място през 2003 година, когато разликата между Стоян Александров, тогава кандидат от БСП, и Стефан Софиянски, тогава втори мандат, беше съвсем малко.

Общо взето обаче БСП е втора или трета политическа сила като проценти и сега е наравно с Реформаторския блок. Въпросът е, че отстоянието от ГЕРБ е изнервящо голямо. Доста е неравна битката, но в момента виждате в България как много се разбъркват пластовете, много хора започват да не са просто недоволни, а да се разгневяват. То не може първи голям строеж, втори, трети голям строеж с катастрофа, с ремонт на третия месец, с милиони дадени допълнително, все няма пари уж, а хоп – 10, 20, 30 милиона допълнително за ремонти и допълващо строителство – много станаха такива скандали. И хората започнаха да се разгневяват. Когато гражданите се разгневят, те излизат от прословутата българска търпеливост, ние като народ от едната крайност отиваме в другата, средното положение за нас е непознато. Търпеливият български народ, когато се разгневи, той с ритници изгонва големия властник, който до вчера е живял с мечтата, че 200 години от тук нататък ще управлява. Това се случи вече три пъти по време на прехода в България. Мисля, че ГЕРБ и Йорданка Фандъкова специално са на границата народът да се разгневи и отново да ги изрита с ритници.

Аз работя за тази кауза, да разгневим софиянци и като са недоволни да излязат на улицата и да кажат срещу кого са недоволни и да потърсят някаква алтернатива. Аз лично се явявам като алтернатива. Наистина е време за справедливост.

 

– Очаквате ли подкрепа при балотаж между Вас и г-жа Фандъкова от страна на ДПС и АБВ, въпреки критиките, които сте отправяли към партиите?

– От ръководството нито на АБВ, нито на ДПС не бих могъл да получа подкрепа. Но съм убеден, че за втори тур немалко от ДПС-арите в София ще си помислят дали да не гласуват за мен, без да се подчиняват на ръководството на ДПС. В много по-голяма степен тези, които на първи тур са гласували за АБВ, също ще дойдат да гласуват за мен. Първо, защото все пак те са леви. Георги Първанов не води лява политика, но хората, които са гласували за него, са си леви и на втори тур, когато се види, че имаме ляв кандидат, биха дошли да гласуват за мен. Не разчитам на елитните групи на тези две партии, а на широката маса техни симпатизанти, които на първи тур биха отишли да гласуват за едната или за другата партия, но на втори тур биха дошли при мен.

 

– Какво мислите за референдума, който ще се проведе съвместно с местните избори?

– Той беше много осакатен, бяха три въпроса остана един, който стои като кръпка. Включително чисто организационно, защото местните избори се провеждат само на територията на страната, а референдумът пак трябва да се прави по целия свят. Той ще бъде едно невероятно оскъпяване и усложняване на целия изборен процес.

Г-н Плевнелиев, като президент на страната, като видя какъв е резултата в парламента, че му отказаха двата въпроса, щеше да бъде много по-джентълменски от негова страна, да оттегли третия въпрос и да няма такъв сложноват референдум. Но той така или иначе, ще се проведе.

Що се отнася съдържателно до въпроса (на референдума бел. ред.) аз съм много голям скептик, че трябва да избързваме да въвеждаме това електронно гласуване и да не разсъждаваме по същество, и да погледнем западните т.нар. развити нации. Ще видите, че в повечето от тях има огромна предпазливост да се въведе в изборния процес електронното гласуване. Дори и в най-развита държава, където имате малко корупция и много публичност, това е един много специфичен, компютърджийски процес. Помислете си при нашето беззаконие какво може да стане с тези гласове и с тази отворена врата. Става дума за възможност за десетки, а  може би за стотици хиляди гласа, които могат да бъдат фалшифицирани по тази линия.

В самия механизъм не е съвсем просто – хем аз да гласувам със своя електронен подпис, хем да остана анонимен. Прави се една много елементарна и грешна аналогия с електронното банкиране. Аз мога да си преведа 200 лева от моя компютър, да ги преведа във Вашата сметка, но там се знае, че съм аз, не само че не съм анонимен, а банката следи дали всичко в сметките на Михаил Мирчев е наред.

А при гласуването трябва да е точно обратното – никой да не разбере, че точно аз съм гласувал с „да” или с „не”. Това е много специфичен софтуерен проблем. Когато се пробие механизма за запазване на анонимността, пак започва фалшификацията. Може да бъде установен натиск, могат да ме изгонят от работа, защото са установили, че аз съм гласувал не така, както шефът ми е наредил да гласувам. Развитите нации са предпазливи, ние къде сме се затичали, при условие че не сме си уредили базовите неща в държавата?

 

– Заговорихме за Народното събрание. През последните седмици управляващите постоянно използват думата „стабилност”. Стабилно ли е според Вас 43-тото НС?

– Нищо стабилно няма в 43-тото НС. Искам само да припомня, че Бойко Борисов управлява на базата на едно доста мизерно малцинство. 83 души са мизерно малцинство и затова Реформаторите всеки ден му се катерят по главата – сутрин го целуват, вечер го заплашват, че ако е непослушен, ще отдръпнат подкрепата си от него,   АБВ като партньор по същия начин му лазят по главата, че хем няма да гласуват за 16 милиардния дълг, хем във вторник сутрин се събуждат със светлата мисъл, че трябва да гласуват. Всичките им т. нар. коалиционни партньори на ГЕРБ са такива – изключителна нестабилност.

Да не говорим за ДПС, които официално са в опозиция, а всъщност са един прикрит коалиционен партньор на ГЕРБ. В десетина от случаите, в които се гласуват мащабни и ключови неща, заради гласовете на ДПС минава гласуването на Бойко Борисов  и на ГЕРБ. Това е една изключително нестабилна власт. Тя се клати от сутрин до вечер, всяка седмица, всеки месец и вече втора година. Нищо стабилно няма, а що се отнася до възгласите „Дайте стабилност”, ами, ние имаме стабилност на мизерията. Това хубаво ли е? 70% от хората са в много тежко материално положение, имате огромна безработица, на базата на бедност и безработица имате огромна емиграция, при това не на какви да е хора, ако от България емигрират престъпните типове, да отидат в Швеция, Германия, Франция, за да ги дисциплинират, ако от България тръгват хората, които са много примитивни, с бит от IX-ти век, ами нека отидат да ги цивилизоват.

Лошото е, че от България емигрират кои – младите, образованите, знаещите езици, лекарите, медицинските сестри, инженерите – мозъците на България. Мигрира интелектуалният дух на България. За тази ли стабилност говорим, това е ужасна стабилност, веднага трябва да бъде разбита, за да имаме шанс от тази мъртва точка, в която е докарана България, да започнем да се катерим нагоре и да започнем да се развиваме и българите да видят светлината в тунела. Това е ужасна стабилност. Аз, като кандидат за кмет, искам да се разбие тази стабилност, за да започнем да правим нещата като достойни и самоуважаващи се хора.

 

Смятате ли, че 43-то НС ще успее да удържи целия си мандат, до 2018 г.?

– Очакват се предсрочни парламентарни избори още през следващата 2016 г. През пролетта. Или през есента заедно с президентските избори.

Залогът е главата на величествения Бойко Борисов. Има индикации, че от Вашингтон трескаво търсят негов заместник. Пак десен, но по-послушен. Нещо като външния министър Даниел Митов.

Ако не намерят дясна алтернатива на Борисов те биха преглътнали и ляв лидер с лява партия, стига да са ги хванали за гушата и да са ги превърнали в безропотни изпълнители, вкл. да са русофоби.

Обама има проблем с Борисов. Човекът Плевнелиев не става. Кой друг? Голям проблем.

В търсенето и следващите експерименти с България, ще бъде решен въпросът и за предсрочни избори. Изненадите предстоят. Тук няма как да не се намеси и руският фактор. Ислямският. И израелският. И май пак не остана място за българския фактор! Ще видим какво и как ще се случва през 2016 г.

 

– По време на събора на Бузлуджа бившият лидер на партията Сергей Станишев заяви, че БСП е единствената европейска алтернатива на настоящото управление. Вие съгласен ли сте с това твърдение?

– Да, БСП все още е член на ПЕС, на сдружението „Социалисти и демократи”. А това е втората най-голяма формация в Европейския парламент. БСП са от лявата страна, всички други са десни в България, и са представени в тази политическа лява формация в ЕС. Това отговаря на истината.

 

– В същото време, въпреки че сте издигнат от БСП, Вие сте дългогодишен критик на партията. Какво според Вас пречи най-много на Столетницата в момента?

– Аз не съм критик, защото съм лош човек. Аз критикувам, защото виждам опасности за БСП и предупреждавам с добра идея, за да могат да се спрат. БСП  е на границата да изчезне като партия, както стана с голямата, огромната синя формация след 2001 г. Тогава загубиха два избора, първо парламентарни, после президентски, след това се разцепиха на четири и тези четири, започнаха да намаляват, намаляват и след 2005 г. всички десни партии станаха джуджета. Затова сега имат Реформаторски блок с 5-7 елемента, но процентът им е мижав. Пет партии, седем партии, а всъщност 7-8% от гласовете. 

БСП трябва  да се върне към 2-3 много важни неща, виждате вече има „Движение 21”, АБВ, „Нова левица”, същото роене, като при десните. Ако не се спре този процес при БСП, ще минат 2-3 години и самата БСП ще се превърне в джудже, каквото е СДС в момента, и каквото е ДСБ в момента.

БСП трябва да се върне към своята лява идентичност, те казват „Ние сме лява партия”, но като ги запиташ що е ляво, голям проблем да ти обяснят ясно. Те не харесват думата „класа”, а една лява партия трябва да бъде класова партия, на експлоатирания труд, на класата на работниците, на класата на чиновниците с нисък статус и ниски заплати, с много рутинен труд, на класата на бедната интелигенция – хора, които много са учили и много знаят, могат с ума си да дадат много на младото поколение и на държавата, и на обществото, обаче за заврени там някъде с едни мизерни заплати, заплашени от безработица и ги мачкат отвсякъде. Това е класата на онеправданите, класата на непривилигированите, класата на свръхексплоатираните.

В Европа, в САЩ и Канада, започнаха да се връщат към Марксовата терминология. При Маркс две понятия са ключови, класа и експлоатация – класата на експлоатираните. Отгоре в обществената пирамида, не стоят просто богатите, а капиталовите елити, експлоататори. Ако БСП се върнат към тези думите, ще станат наистина леви. Имат съпротива дори да започнат да говорят по този начин, а за да започнат да говорят, трябва да започнат да мислят в тези категории. Това имам предвид под връщане към лява идентичност.

БСП  се занимава с проблеми на микро- и на средно равнище, но бягат от макропроблемите. Например, дълго време се мотаха по проблема Украйна – какво се случи там, фашистки преврат ли беше това в Киев, демократичен ли, към добро ли ще води Украйна или към абсолютна катастрофа? Чак сега в последните месеци (на БСП) започна да им се избистря отношението и към Киев и Украйна, и към войната, която фактически се води там, и към Путин и Русия, към които трябва да имаме едно балансирано отношение.

Ние сега сме вързани към Запада и към САЩ. Но това не означава, че сме врагове на Русия, трябва да има здравословен баланс. Ето, за тези много големи, много съществени проблеми, БСП имаше страх дори да се произнася. Едва в последните месеци и то в лицето само на сегашния председател Михаил Миков, започна да се избистря вече това позициониране на политическата партия БСП, на това макрополитическо равнище. Светът в момента се трансформира и всичко, което става в България, е следствие и е в рамката на тази трансформация, която се осъществява в Европа и в света. БСП не трябва да изостава от този процес. Не може да остава встрани от него.

Вижте какво се случва в Гърция – СИРИЗА,   напред, назад, голямата партия ще успее ли, няма ли? Кой победи сега Ципрас и Варуфакис или Меркел – все още няма краен отговор, нещо става, нещо нетрадиционно, алтернативно става в Гърция. Ние къде стоим, забелязваме ли го, вълнуваме ли се? Ще вземем ли от Ципрас нещо, когато толкова харесваме Меркел, или само сме се запленили от Меркел, или имаме страх от нея? Сега предстои подобно ляво избухване, избори в голямата държава Испания, знаете там за огромната партия „Подемос” с един много чаровен, харизматичен политолог, 40-годишен много интересен мъж (Пабло Иглесиас бел. ред.). Какво ще стане – да не би да се окаже, че и Испания ще стане лява, ще тръгне на война със Меркел и съвсем ще се обърка Европа?

Тогава какво следва за България, ще чакаме три години, да се избистри ситуацията и тогава да вземем отношение  или изпреварващо ще хванем стратегическия влак? В това отношение аз непрекъснато съветвам БСП да станат смела партия. Лявата партия трябва да бъде смела, включително да изпреварва другите. Дори и да сбърка нещо, ще се знае, че са имали смелостта и са поискали нещо. На хората им е омръзнало от страхливи политици. Ако дойде десен смел политик, хората ще се залепят за него, ако дойде ляв – също. Това е бъдещето и аз съветвам БСП да стане смела и то бързо.

 

– Какво смятате, че ще последва в Гърция?

– Очакваме новите парламентарните избори на 20 септември 2015 – там най-голямата питанка е ще се окаже ли отново СИРИЗА най-голямата партия и ако се окаже, ще съумее ли Ципрас да създаде ново правителство? Ако СИРИЗА не е най-голямата партия, най-вероятно ще се направи едно анти-СИРИЗА коалиционно правителство и следващата стъпка е голям хаос. Това са двата варианта.

 

– Един от най-големите проблеми за Европа в момента е огромният наплив от бежанци. Как ще се отрази на България новата бежанска вълна?

– Разбира се, че ще се отрази на България, идете към „Лъвов мост“ и „Женския пазар“ – то вече се е отразило на България. Много се впечатлявате от Македония, тези бежанци са там, защото в страната живеят 1/3 албанци и като съедините албанците мюсюлмани, сепаратисти и като активирате тези мюсюлмани, които са влезли – Македония може да бъде разцепена за три дни на няколко части. Ако някоя Велика сила си го постави като цел и активира своите агенти в Македония. Няма държава, която да може да се справи с такова човешко множество. Проблемът обаче не е само на Македония, проблемът е на държавата Германия. Вчера слушах едни приспивни изказвания от финансовия министър, от външния министър, от президента на Германия, че германците трябва да проявяват хуманизъм и да помогнат на тази огромна маса хора.

Добре де, но Германия е една от най-пренаселените държави в Европа. Германия е една от най-уредените като институционален ред държави в Европа. А тези хора внасят безредие, незнаене на немски език. Ще се настанят някъде, както нашите цигани в някой парк и ще почнат да правят каквото си искат, германската полиция ще бъде безсилна, институциите ще бъдат безсилни. Къде ще отидат германския ред и германското спокойствие?

Т. нар. „германски бюргер” ще полудее в следващите седмици и месеци и ако Меркел и сегашната държава не се окажат готови да овладеят процеса и самите мюсюлмани, които влизат, стават по-агресивни, най-уредената и уж най-богата и уж най-стабилната европейска държава, която е и ядрото на целия ЕС, може да се взриви отвътре.

Македония за нас е важна, защото е близка, но в рамките на Европа е периферна държава, в момента ядрото на Европа е пред взрив – Германия, тъй като там се изсипаха вече няколко стотин хиляди, до два месеца ще им изсипят с американска помощ още няколко стотин хиляди. Цялата супер държава може  да се взриви за няколко месеца.

 

– Какво според Вас ще се случи в България?

– Засега у нас има много бежанци, обаче май ние пак минаваме между капките. Тези бежанци не харесват икономическите условия в България, възможностите за просперитет, усядане и т.н. Голямата част от тях идват тук, получават статут и след това, възползвайки се от отворените граници на Европа, отиват в Централна, Западна и Северна Европа. Това е един огромен поток, който влиза в България, остава известно време, придобива статут и след това се изнася. От тази гледна точка минаваме между капките.

Обаче тези, които остават, голямата въпросителна е, те фундаменталисти ли са, дали не се пълни България в момента с едни 10 000, 20 000 или 30 000 ислямистки бойци, които са изключително военнизирана мрежа от хора, които утре, ако получат заповед за атентати, за предизвикване на някакви етнически сблъсъци в България, те са армия, която веднага ще го реализира и българската държава ще се окаже безпомощна.

Нашата армия в момента е около 26 000 души и една по-организирана и мотивирана ислямистка армия ще застане срещу държавната. Меглена Кунева, когато ни казва, че няма никакъв проблем за нас, министърката на вътрешните работи, моята колежка Румяна Бъчварова, когато ни казва, че няма никакъв проблем за България, те просто говорят неистини, лъжат. И това е голям проблем, както политически, така и граждански, заблуждават ни и ни приспиват вниманието.

 

– И последно, да завършим с въпрос за кандидатурата Ви за кмет – Какво би било първото нещо, което ще направите, ако спечелите изборите?

– Ами, първо трябва да  вляза в сградата (смее се) на кметството. Трябва да видя кой работи там, да се ориентирам кои са специалистите  и добросъвестните, за да разчитам на тях, защото съм от хората, които знаят, че когато се смени властта не бива всички предишни работещи да се сменят. Има си едни ключови позиции, т. нар. политическа номенклатура, които със старата партия си отиват и новата партия си назначава други, но специалистите и добросъвестните  служители трябва да си останат на работа.

 

 

 

Гергана Георгиева

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"