Чудовища или абитуриенти! Поне на бала си не бъдете така озлобени!!!

Бал 24.05.2016г.

Наблюдаваме момчето със светло синият костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи.

Пред блока ни се „изсипа“ цял клас абитуриентите с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко както си му е реда.

Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми/тяхната класна, когато пристигна пеша закъснялото момче със светло синият костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи, той благодари и приключихме. Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите….и си заминават.

Изпращам ги аз като типичната клюкарка, и виждам отново момчето със синият костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми, далече ли е паркирал човека който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа. “ Ами не, той е пеша, отива към метрото.“ Викам……МОЛЯ?!?

От там газззз към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300….да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата викам : “

Влизай, днеска си с мене“. Къде се намира хотела?? Момчето влезе притеснено, ами хотела е след Хемус по бул. Черни връх….викам добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате.

Тръгнахме и питам, защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха :

“ Бегай от тука бе, разкарай се“. Ейййй викам да няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични???

И той вика, ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна. За момент се замислих, как са го изпратили горките му родители, тихо кротко с метрото….без обичайното бибиткане, балони, броене….та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите :

– Просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си които бяха взели “ Под наем“, нали се сещаш… големите гъзари. Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха…….и к’во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела!

През цялото време ми благодареше….миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези с които е учил толкова години се направиха, че не го познават, а аз която дори не го познавах, се радвам, че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче.

Колко заслепени са хората….

Спасихте от дъжда – вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговият бал.

Поздравявам те Кристияне, че не свали усмивката от лицето си….нито веднъж. 🙂 Честито завършване и успех! 🙂

Източник: Vesna Videva