Британският парламент прие напускането на ЕС

Британските депутати гласуваха в полза на това страната им да напусне Европейския съюз, предаде „Индепендънт“.

461 депутати подкрепиха излизането, а 89 бяха против. С това те взеха решение до края на март 2017 г. да активират член 50 от Лисабонския договор, с който да напуснат Съюза.

След активирането на члена ще минат две години, докато бъдат изготвени всички договори между острова и ЕС и Великобритания реално напусне съюза. През това време се очаква да останат в сила договорките между Лондон и Брюксел, включително тези, касаещи чужденците на острова.

Според член 50 всяка държава-членка на Европейския съюз може да реши да се оттегли от него, като трябва да вземе предвид изискванията на собствената си конституция.

Държава, взела това решение, следва да уведоми за това Европейския съвет, след което ЕС договаря и сключва споразумение с тази страна, в което се определят редът и условията за отделяне от Съюза и бъдещите отношения с него. Те трябва да бъдат гласувани и одобрени от Европейския парламент.

Член 50 определя срок от 2 години, в който предишно подписаните договори между напускащата страна и ЕС продължават да се прилагат, освен ако преди това не бъде постигнато споразумение за излизане от съюза. Възможно е и Европейският съвет и засегнатата страна единодушно да решат да удължат този срок.

Ощетяващ за Великобритания, както и за всяка друга държава-членка, излизаща от ЕС, се явява параграф 4, според който оттеглящата се държава не участва в обсъжданията и решенията около нейното излизане.

Ако след напускането си кралството реши да се присъедини отново към Европейския съюз, то ще трябва да премине през установената процедура за приемане на нови държави-членки.

Засега съществува само един случай на членка, напуснала общността. Гренландия успява да постигне това през 1985 г., след проведен 3 години по-рано референдум , в който 53% гласуват за напускане. Двугодишни преговори кулминират във влезлия в сила от 1 януари 1985 г. Договор за Гренландия. Месец по-късно автономната датска територия вече не е член на Европейската икономическа общност, но е определена като специален случай и остава отвъдморска територия на съюза.