Опитайте приставката на Politikata за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.
Публикувано на: 08.12.2016 13:28

Българските ученици остават най-неграмотни по четене в ЕС

Българските деветокласници остават най-неграмотни по четене в ЕС.

41% от тях нямат елементарни четивни умения – могат да четат, но не разбират прочетеното и не могат да го приложат в житейска ситуация.

42% от 15-годишните българчета са под критичния минимум знания и умения по математика, а 37.9% са с драстични пропуски в подготовката по природни науки.

Това показват резултатите от участието на България в последното издание на едно от най-авторитетните и представителни международни изследвания на грамотността – PISA 2015. За съжаление, те потвърждават катастрофата в родното образование, известна от предишните издания на изследването.

Нещо повече, в две от изследваните области – четене и природни науки, делът на децата под критичния минимум грамотност се увеличава спрямо PISA 2012, вместо да намалява. В допълнение се появяват и други негативни тенденции – например лошо се представят не само децата от социално слаби семейства, но и голяма част от тези, чиито родители са с висок социално-икономически статус, пише „Сега“.

PISA измерва доколко учениците в края на задължителното си образование са формирали знания и умения, които ще им позволят да се конкурират успешно на трудовия пазар, т.е. доколко наученото ще им помогне да се справят в живота. У нас то се провежда за пети път (включени сме от самото начало от 2000 г. и пропускаме 2003 г.), като акцентът през 2015 г. е върху уменията на 15-годишните младежи по природни науки.

6363 ученици от 180 училища в продължение на 1 час и 20 минути са решавали компютърно базиран тест по математика, четене и природни науки, заменил досегашните тестови хартиени книжки. В допълнение към това, за 50 минути те са отговаряли и на въпросници за семейната среда, мотивацията за учене и други фактори, влияещи на успеха им.

Изследването се провежда в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В основния фокус на изследването – природни науки, българчетата се класират на 45-о място от 72 държави по грамотност. Това включва не просто теорията по природни науки, а уменията за използването й за обясняване и анализиране на природните явления.

Средният ни резултат тук е 446 точки, колкото и преди 3 г., докато средното ниво за ОИСР е 493 т. Приема се, че разлика от 40 точки се равнява на една година учене, т.е. българските деветокласници изостават по природни науки с една година от връстниците си по света.

Българските експерти твърдят обаче, че е по-точно да се сравняваме с 2006 г., когато акцентът на проучването отново е бил върху природните науки. Според този „оптимистичен“ прочит сега напредваме с 12 точки. Това обаче не променя позицията ни на опашката в ЕС, като след нас са само Румъния и Кипър.

Висок остава делът на деветокласниците ни, които по природни науки са под второ равнище, прието за критичен праг на постиженията. 37.9% от тях са под този минимум, т.е. са функционално неграмотни по физика, химия, биология и география. Преди 3 г. процентът на слабите ни деца бе 36.9, а през 2006 – 42.6%.

За сравнение средните нива за ОИСР са 21.2%. Изключително нисък е и процентът на силните ни ученици, които са показали знания по тези предмети, достойни за най-високите пето и шесто равнище – 2.9% (при 3.1% през 2012 г. и 3% през 2006 г.), при средни нива за ОИСР – 7.8%.

По математика средният резултат на учениците ни е 441 точки – с 2 т. повече от 2012 г., с 28 т. повече от 2006, но с 49 точки по-нисък от средния за ОИСР. Тук ни изпреварва дори Румъния, като само Кипър от държавите – членки на ЕС, остава след нас.

Делът на учениците с най-слаби образователни постижения по математика отново е шокиращо висок – 42%, при средно ниво за 72-те държави – 23.4%. (През 2012 г. делът на „двойкаджиите“ ни по математика е бил 43.8%, а през 2006 – 53.3%).

Най-умните ни математици пък са едва 4.4%, при 10.7% ученици, постигнали пето и шесто равнище средно за ОИСР. Най-катастрофално е представянето ни по четене. В тази област продължаваме да държим дъното на ЕС и даже да се влошаваме. Тук средният резултат на учениците ни е 432 точки – с 4 по-малко от 2012 г., само с 2 повече от 2006 г., но с 61 точки по-ниско от средното за ОИСР, т.е. изоставането на българчетата е с година и половина.

41.5% от деветокласниците ни са функционално неграмотни по четене, т.е. могат да четат и пишат, но не могат да разберат, осмислят и използват в житейска ситуация прочетеното. За сравнение – неграмотните в ОИСР са средно 23.2%. През 2012 г. делът на най-слабите ни ученици по четене е бил 39.4, а през 2006 г. – 40.3%.

Деветокласниците ни, постигнали пето и шесто равнище, са едва 3.6% при средно ниво за останалите държави 8.3 на сто. Изследването регистрира и още неприятни за страната ни тенденции. Във всички държави и във всички етапи на изследването досега момичетата са постигали по-високи резултати по четене в сравнение с момчетата.

В PISA 2015 нежният пол в държавите от ОИСР средно изпреварва силния пол с 27 точки, докато при нас тази разлика е доста по-голяма – 48 т. В сравнение с предходните етапи обаче разликата намалява съществено – с 21 точки спрямо 2012 г. и с 13 точки спрямо 2009 г.

Тази наглед положителна тенденция обаче се дължи на друга отрицателна – докато българските момчета леко подобряват представянето си, момичетата го влошават, което според експертите трябва тепърва да се анализира задълбочено. Страната ни „оборва“ и друга всепризната истина – че колкото по-ниско образовано е семейството, толкова по-слаби са резултатите на учениците.

Действително, у нас социално-икономическият статус влияе на образователните постижения на учениците в доста по-голяма степен, отколкото той има значение средно за останалите държави. В България обаче през м.г. 17% от децата от много високообразовани семейства, с висок социално-икономически профил са под критичния праг – феномен, на който също тепърва ще се търси обяснение.

„Проблем има, заключенията са притеснителни“, призна просветният министър в оставка Меглена Кунева. По думите й МОН не може да влияе на семейната среда, но може да осигури условия семейството да не е решаващият фактор за образователните резултати на децата – чрез допълнителна подкрепа на учениците със затруднения, нови по-интересни и олекотени учебни програми и квалификация на учителите.

„Нека не злорадстваме и не употребяваме данните за паника, а да мобилизираме усилията и позитивизма си“, призова тя. Подобни изказвания съпровождаха и предишните изследвания, но до реални мерки така и не се стигна. България е сред държавите, в които зависимостта между образователните резултати и семейната среда е особено голяма, показва изследването. Според него социално-икономическите неравенства сред учениците най-силно се отразяват върху тяхната четивна грамотност.

Разликата между средните резултати по четене на 15-годишните ученици с нисък и с висок социален, културен и икономически статус в България е най-голяма – 124 точки при средно за ОИСР от 86 т. Разликата по природни науки и по математика е по-малка – съответно 107 и 100 точки (ОИСР – 88 и 84 т.).

Средно в 72-те изследвани държави 29% от учениците успяват да преодолеят негативното въздействие на социалната среда и да подобрят значително резултатите си, докато у нас този процент е едва 13 на сто. Около 8% от деветокласниците ни, участвали в PISA 2015, са посочили, че майчиният им език не е български.

Резултатите на тези ученици по природни науки са с 81 точки по-ниски от средния резултат на останалите им връстници, по четене – с 96 точки, а по математика – със 77 точки. Или иначе казано, ромските ни ученици изостават с 1-2 години от съучениците си от български произход.

Както и през миналите години, резултатите продължават силно да зависят от типа училище, като възпитаниците на профилираните школа са доста по-напред от децата от професионалните училища. Сингапур, Япония и Естония държат челната тройка в природните науки. По четене първенци са Сингапур, Хонконг и Канада, а по математика – Сингапур, Хонконг и Макао, пише „Новини.бг“