Ето как ще растат пенсии и заплати до 2020!

Минималната работна заплата да бъде увеличена от 460 лева на 510 лв. от 1 януари 2018 г. Година по-късно – от 1 януари 2019 година тя да стане 560 лв. и да достигне 610 лв.

от 1 януари 2020 година е прогнозата на финансистите. Това е записано в публикувания от Финансовото министерство Проект на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година, пише „Канал 3′.

При разработване на разходите за пенсии за периода 2018-2020 г. е взето предвид увеличаването на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 180 лв. от 1 юли 2017 г. и на 200 лв. от 1 октомври 2017 година.

В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. е предвидено поетапно увеличаване на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование с цел постигане на удвояването им в 2021 година.

Според документа, данъчната политика за този период не предвижда значителни промени на основните данъци и ставки. За периода 2018-2020 г. е повишаването на събираемостта и намаляването на дела на сенчестата икономика.

Увеличават базата, върху която самоосигуряващите се лица внасят сумите в бюджета. За 2018 година, съобразно облагаемия им доход, се увеличава съответно в размер на 510 лв., 550 лв., 600 лв. и 650 лв.; за 2019 г. – 560 лв., 600 лв., 650 лв. и 700 лв.; за 2020 г. – 610 лв., 650 лв., 700 лв. и 750 лева.

Осигурителната политика за периода 2018-2020 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО). За 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО с един процентен пункт.

Дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) за 2018 г. и за 2019 г. да се запази на 1 % от БВП и на 0,5 % от БВП.

За 2020 г. е планирано постигането на балансиран бюджет. Общото ниво на приходите по КФП в средносрочен план се предвижда да бъде в диапазона 36,5-36,6 % от БВП, се казва в проекта на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година.

Съобразено със заложените цели за бюджетното салдо по КФП и очакваното ниво на приходната част на бюджета, възможностите за финансиране на публични разходни политики са ограничени в рамките от 37,5% от БВП през 2018 г. до 36,5 % от БВП през 2020 година.

С документа са определени средносрочните цели на фискалната политика, обвързани със заложените в Закона за публичните финанси правила, ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси. В него се определят и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години. Прогнозата бе започната от експерти на служебното правителство

Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост, премахването на макроикономическите дисбаланси и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика. Очаква се тази политика да допринася за подобряване на бизнес средата, за насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар. Надеждите на икономистите са да се постигне икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.

Данъчната политика за периода 2018-2020 г. в средносрочен план не предвиждат значителни промени на основните данъци и ставки при запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределения от държавата БВП.

С оглед поддържане на устойчиво ниво на бюджетните приходи при запазване на тежестта на данъчното облагане, основна цел на данъчната политика за периода 2018-2020 г. е повишаването на събираемостта и намаляването на дела на сенчестата икономика, както и намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

Осигурителната политика за периода 2018-2020 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО). За 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на ДОО с един процентен пункт.

Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход, се увеличава за 2018 г. съответно в размер на 510 лв., 550 лв., 600 лв. и 650 лв.; за 2019 г. – 560 лв., 600 лв., 650 лв. и 700 лв.; за 2020 г. – 610 лв., 650 лв., 700 лв. и 750 лева.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2018-2020 г., съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да отбележи спад и да достигне до ниво от 22,3 % към края на периода в резултат основно на погашения по дълга в обращение.

Вследствие на постигната фискална консолидация нивото на публичния дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното ниво за еврозоната и ЕС, както и Маастрихтския критерий за публичен дълг към БВП.

За целите на международните сравнения, бюджетната рамка е представена както по национална методология (на касова основа), така и на базата на европейската методология ЕСС 2010 чрез показателите за сектор „Държавно управление“, като следва да се отбележи, че фискалните параметри отразяват по еднакъв начин фискалната политика.