74 000 места ще има в университетите наесен, завършващите гимназисти са 53 000

74 000 бройки могат да приемат висшите училища това лято, стига да намерят толкова кандидати. Завършващите гимназисти, които са се явили на матури, са около 53 000. Като се има предвид, че не всички абитуриенти ще изкарат матурите, а една част ще продължат образованието си в чужбина, за всеки кандидат-студент се пада около място и половина във вуза. Дисбалансът няма да се компенсира от чужденците, които записват висше у нас и онези от предишните випуски, на които меракът за диплома е дошъл късно, съобщи „Марица“.

Повтарящата се с години ситуация с голямата бройка в одобрения прием обсъдиха ректорите от цялата страна в присъствието на министъра на образованието Красимир Вълчев, който участва в тяхно заседание в Аграрния университет. Той уточни, че голяма част от местата са за магистърски програми и реалните бройки за първокурсници, които да учат за бакалаври, са около 48 000. Освен това частните университети заявяват повече бройки, тъй като техният прием не се регулира от държавата. Това надува изкуствено общата бройка, а след това не се стига до попълване на всички места, особено в природните, математическите и инженерните науки в частното висше образование.

Където избуява нерационалното търсене, ограничаваме приема, каза министърът и увери, че продължава подетата вече линия да се орязват бройки в специалности, които не са приоритетни за държавата и вузът не е силен в обучението по тях на база резултатите в националната рейтингова система.  Въпреки опита на държавата да регулира системата, Вълчев е категоричен, че няма да има закриване на вузове или механично окрупняване с минаване на няколко сродни учебни заведения под една шапка.

В момента държавните университети са 37, а през соца дори са били 39. Тази структура има своята логика по отношение на регионите, отчете Красимир Вълчев. Проблемът е, че много започнаха да обучават по широки специалности, които не са им силата и спецификата. В Пловдив 3 университета предлагат икономика, дисциплина, която бе непозната за местните вузове до 1989-а. Още 4 имат това направление в Северна България, макар че имаме Стопанска академия в Свищов, а и УНСС в София, даде пример министърът на образованието.

Той ще продължи курса за адаптиране на системата към прием на по-малко студенти, тъй като ветрилото сега е излишно широко отворено, а завършващите средно образование в последните 10 години са все по-малко. В същото време приемът във вузовете се увеличаваше до 2012 г. В последните 2 години е ограничен значително в резултат на новите правила, които въведе МОН. Според министър Вълчев това изправя ректорите пред предизвикателството да открият силните направления на своя вуз, да оптимизират вътрешната си структура, да привлекат студенти именно в тях и да се откажат от други, към които на пазара има интерес, но не и потребност от страна на икономиката.

Приоритетни остават инженерните, техническите, аграрните и педагогическите специалности. С промени на нормативната база бе разширен приемът и в хуманитарните направления, където попадат философия, история, археология, филологиите и богословие. Някои направления като туризма остават извън приоритетните, макар че имат перспективи, в този сектор обаче нуждата е от среднисти, а не от висшисти.

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"