Жак Атали: Катастрофата е неминуема! Четири признака сочат, че днешната дивашка глобализация ще доведе до нова финансова криза!

Да си оптимист не означава да мислиш, че проблеми няма, а да смяташ, че те имат решение. Повечето от проблемите, пред които е изправен светът в момента, всичките или почти всички, са огромни. Всички те все още имат решение. Това коментира в новата си статия, цитирана от БГНЕС, Жак Атали, френски икономист, финансист и философ, който през 1991 г.

стана основател и първи ръководител на Европейската банка за възстановяване и развитие.  Но най-страшните (пресъхването на океаните, глобалното затопляне и недостигът на питейна вода) са все още по силите ни. Наред с тези базисни въпроси, които поставят под съмнение самото съществуване на човечеството и вече ни тревожат, има и други, по-странични, чието решение се очаква да се намери с времето от само себе си. Така пристигането на мигранти в Европа, които стават все повече, не тревожи никого, като че ли с времето нещата ще се разрешат по един или друг начин. Това не е нормално. И ще дойде ден, когато ще приемете подобаващо тези, които очевидно няма да се върнат в ада в родната си страна. Сред тези проблеми има нещо, за което се говори много по-малко: следващата световна икономическа и финансова криза. В действителност се мисли, че повече няма да има икономическа и финансова криза и че рискът е напълно изключен. Всъщност нищо не подсказва предстоящото: растежът изглежда се връща. Безработицата намалява повече или по-малко в зависимост от конкретната държава. Законодателството си е извлякло уроци от предишни кризи и са създадени условия за устойчивост на транснационалните банки, на които е наложено да имат по-голям капитал за всеки случай. И накрая техническият прогрес изглежда обявява всеки ден по едно Елдорадо, като всяко следващо е все по-прекрасно. И все пак, би било абсурдно да си представим, че в днешната дивашка глобализация финансовите кризи са завинаги изключени. Още повече, че белезите на следващата криза вече са налице. 1. Публичният и частният дълг е по-висок от всякога, прехвърляйки на следващите поколения финансирането на поддържането на жизнения ни стандарт: публичният и частният дълг в най-богатите 44 държави достигна 235% от БВП срещу 190% през 2007. По-специално дълговете на американските студенти и на китайските банки са извън контрол. Без дори да се броят дълговете, за които пенсионерите говорят и които никой не признава. 2. Оценките за действията, предприети от компаниите, са непропорционални. Още повече, най-новите обединения и сливания са несъизмерими с множество придобивки, които тези фирми никога няма да постигнат. И това са напълно нереални оценки, които водят до това да не се притесняват от нарастването на дълга, по който и те са страна. 3. Американското банково законодателство, въведено след финансовата криза от 2007, ще бъде смекчено като на американските институции се дава предимство, подтиквайки ги да поемат нови рискове по общия срочен дълг. 4. Нито глобалният растеж, нито инфлацията ще погълнат тези дългове. След месец, година, десет години кредиторите ще осъзнаят, че техните претенциите не могат да бъдат взети под внимание и те ще започнат да се замислят. Всичко ще започне с дребен инцидент в Италия, САЩ, в Китай или в Близкия изток. Централните банки ще престанат да се държат като пирамидата на Мадоф и ще намалят свободните кредити, които дават на банките днес. Правителствата и бизнесът ще установят, че цената на заемите рязко се покачва и някои ще трябва да направят огромни икономии под страх от фалит. Кризата ще се върне заедно с безработицата и намаляването на покупателната способност. Всеки – правителство, фирма, може все още да се подготви: чрез спешно намаляване на всички дългове с променливи лихвени проценти и като се продаде това, което трябва, на най-висока цена. Но такова поведение, ако е всеобщо, ще ускори кризата, вместо да я ограничи. Както е в бална зала с един изход: ако всички се втурнат към него, катастрофата е неминуема. Време е за организация. За колективно и спокойно мислене, за намаляване на задлъжнялостта и за въвеждане на истинско финансово законодателство, което да се прилага в международен план. За това ще си говорят Г-20. За това трябва да се тревожат правителствата, ако неистина взимат присърце интересите на следващите поколения. Естествено, няма да го направят. Само истинските оптимисти ще се справят./blitz.bg