Красотата на желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул, събрана в няколко СНИМКИ

Около 3,5 млн. евро (близо 16 млн. турски лири) са вложени в цялостната реставрация на българската желязна църква „Св. Стефан“ в Истанбул, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет.

От тези средства България е предоставила целево два транша – за 200 000 евро и за 190 000 евро.

Обновената църквата „Св. Стефан“ ще бъде официално открита с тържествен молебен на 7 януари, неделя, в присъствието на българския премиер Бойко Борисов и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Желязната църква в Истанбул е един от най-значимите български паметници на архитектурата и културата. Тя е осветена на 8 септември 1898 г. от Екзарх Йосиф. Тогава сградата, заедно с обзавеждането й, струват на Българската държава около 1 млн. златни лева.

Преглед на изображението в Twitter
Съграждането й, благодарение на попечителския фонд на Българска народна банка, има важно политическо значение. Запазването на идентичността на българската народност в нейните етнически граници след Освобождението на България е основна функция на Българската екзархия, чието седалище, създадено в Истанбул през 1870 г., остава там до 1916 г.

Уникалната постройка от метал, проектирана от арменския архитект Ховсеп Азнавур, е била изработена в Австрия от металургичната фирма „Вагнер“, а елементите на конструкцията са пренесени с железница и са тежали около 500 тона. Били са сглобени на място. Дължината на църквата е 32,5 м, а ширината – 12,5 м.

Строително-ремонтните дейности и цялостната реставрация на църквата „Свети Стефан“ са извършени в рамките на 7 години съвместно от Истанбулската голяма община, Областната управа на град Истанбул и „Фондацията на Православната църква на българската Екзархия“ в Истанбул.

Собствеността върху църквата е била възстановена от турската държава на „Фондацията на Православната църква на българската Екзархия“ в Истанбул с нотариален акт през 2004 г. От тогава са започнали опити за цялостно ремонтиране на храма и запазване на първоначалния му вид.

Предприетите действия са в резултат и на Споразумението между министерствата на културата на двете страни по Програма за сътрудничество в опазване на недвижимото културно наследство, подписана за периода 2002-2003 г.

Основните строително-ремонтни и реставрационни дейности са започнали през 2011 г., след получаване на разрешение от турската държава, предвид факта, че църквата е исторически паметник, част от културно-историческото наследство на страната. Храмът бе затворен за богослужение поради сериозни проблеми в носещата конструкция, вследствие на корозия.

Преглед на изображението в Twitter
Ремонтът е започнат от турската фирма „Артун иншаат“, която е спечелила обявения търг от Истанбулската голяма община с участието само на турски фирми. Извършени са били мащабни укрепителни дейности в основата на църквата. Фирмата е работила по обекта в периода 2011-2014 г. От 2014 г. ремонтните дейности и реставрацията са се извършвали от друга турска фирма „Таш япъ“, спечелила новия търг, обявен от Истанбулската голяма община. Главният архитект на проекта по реставрацията е Фикрийе Булунмаз, която ръководи строителния и реставраторски екип.

Финансовите средства за ремонта се осигуряват преимуществено от турската държава и конкретно от Истанбулската голяма община, Областната администрация на Истанбул и община Фатих. Поради сложността на процеса и изчерпване на отпуснатите фондове строително-ремонтните дейности са спирани на няколко пъти в рамките на месеци и впоследствие отново възстановявани.

От 2014 г. финансирането е поето изцяло от Истанбулската голяма община с конкретната намеса на тогавашния областен управител на Истанбул Хюсеин Авни Мутлу. Финалната фаза на реставрацията е била осъществена при личната ангажираност на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Във вътрешно архитектурен план е осъществена цялостна подмяна на пода на първия етаж. Реставрирани са всички декоративни елементи по олтара, иконописите, патриаршеските два трона и иконостаса. Въз основа на новоизградения фундамент на храма се е оформило ново многофункционално помещение-крипта, което ще бъде използвано като изложбена зала и други културни прояви на българската общност. Изградена е съвременна климатична и вентилационна система. Подменени са всички пейки за богомолците и посетителите на църквата.

Преглед на изображението в Twitter
Във външно архитектурен план е извършен цялостен ремонт на металните конструктивни и корпусни елементи на храма. Подменено е изцяло покривното покритие.

Променена е и хоризонталната планировка на двора на храма, като са запазени и изцяло обновени гробните места на погребаните видни български възрожденски духовници. На основата на тази планировка е изградена и нова битова сграда в източната част на двора със санитарни възли и малък кухненски бокс. Цялостно е изградена оградата на двора, като са запазени оригиналните декоративни елементи.

Понастоящем българската православна общност в Истанбул наброява около 500 души. Тя е концентрирана предимно в Истанбул. През годините българската общност е създала различни дружества, които са развивали дейности от нейно име и в нейна полза. Пример в това отношение е учреденото през 1910 г. благотворително дружество „Радост“.
През 2015 г. е създадено българско неделно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ по инициатива на генералното консулство. То се е превърнало в основен двигател и събирателен център за дейността на общността.

От 1992 г. българската държава ежегодно отделя средства чрез бюджета на Министерството на външните работи за издръжка на Българската православна църковна община в Истанбул. От 2009 г. тази сума е 50 000 евро годишно.
Източник: Profit.bg.

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"