Дъщерята на Иво Карамански обясни как Росен Ангелов е побеснял от ревност и е избил всички в Къщата на ужасите

Нима е възможно човек да побеснее от ревност така, че да избие шест души, отмъщавайки на желана жена и да се самоубие след това? Възможно е, разбира се – заявява в интервю пред Анна Заркова от „Труд“ Александра Караманска със сигурност, позовайки се на практиката на частните детективи, сред които вече втора петилетка е лидер.
Ревнивците са съществена част от клиентите на нейната детективска агенция „Korona AIK international“, която действа не само у нас, а и в Белгия, Гърция, Турция и други държави. „Бивш затворник, който се укрива девет години от властите и се изживява като Рамбо в гората, определено е способен на кърваво насилие, за да накаже жената, която иска, а не може да има“ – категорична е дъщерята на Иво Карамански, която прие поканата ни да коментира случая с Горския човек, обвинен за шесторното убийство в Нови Искър. – Г-це Караманска, като детектив с достатъчно опит бихте ли заложила на версията, че издирваният с всички полицейски сили Росен Ангелов – беглец от правосъдието с 3 присъди за сексуални насилия, е разстрелял от ревност любимата си с още петима? 
– Да, според мен тази версия е убедителна.

Не знам по случая нещо различно от това, което медиите оповестиха, но съдейки по него и по служебните ми познанства с бивши затворници и ревниви мъже, смятам, че МВР правилно се е ориентирало, а обвиненията срещу този Росен, по прякор Горския човек, са основателно повдигнати. – Бюрата на частните детективи се занимават предимно с ревнивци, нали? 
– Доста от клиентите ни са такива. Някои от тях идват при нас само защото се съмняват, че мъжът или жената, на които държат, им изневеряват. Но повечето ни посещават, след като са разбрали, че е така. Те искат да научат още за съперниците си. Искат да знаят къде се срещат любовниците, кога, дали връзката, за която са узнали, е редовна, дали изисква разходи. Ние наблюдаваме, установяваме фактите и ги документираме със снимки, които понякога се използват в съда. Случва се като детективи да бъдем призовани като свидетели по бракоразводни дела, които нашите клиенти са завели. Но детективската работа не се изчерпва с ревнивци и изневери. Ние работим и с корпоративни клиенти – проучваме кандидати за работа и условия за инвестиции, проверяваме за лоялност определени служители. Търсят ни доста чужденци с фирми у нас, които подозират, че българските им партньори ги мамят и за съжаление почти винаги основателно. Отделно от това събираме информация за безследно изчезнали, включително деца, чиито родители се обръщат за помощкъм нас. Често се случва бащата да изведе детето в чужбина без разрешение от майката и тя да не може да го открие, или обратното – бащата да търси сина или дъщеря си. Помагаме им. Занимаваме се и с проблемите на наркозависими, обикновено пак по поръчка на близките им. И кризите на възрастта ни отварят много работа. – „Кризите на възрастта“? 
– Да. Психолозите и психиатрите, които работят при нас, ги наричат така. Става дума за тинейджъри, които бягат от семействата си. За хора в напреднала възраст с деменция, които се губят, като излязат от домовете си. И за мъже към петдесетте, които имат късен пуберитет. Масово си чатат по интернет, правят запознанства по фейсбук с дами, общуват с тях виртуално и предизвикват силна ревност и семейни скандали. Това и с жените се случва. Половинките им търсят частни детективи, молят ни да проверим дали връзката е само платонична, дали няма да им развали семейството на стари години…Фейсбук познанствата, макар и рядко, водят до срещи на живо, които се увенчават с романтични връзки – мимолетни, но предизвикващи лични трагедии и сцени на ревност. В единични случаи при тия възрастови интернеткризи се стига до бягства на мъжете от фамилията и краткотрайни съжителства без брак. 99 % от тях завършват с разкаяние и завръщане в уюта на дома, при бабата на внуците и майката на порасналите деца. Според нашите психолози това е израз на желанието за последна реализация в отношенията с другия пол. Среща се и при дамите, но е по-силно при господата. Ние им оказваме и психологическа помощ, ставаме семейни консултанти по неволя. – Издирваният Горски човек е 56-годишен, може и той да е манал през тая възрастова криза – със страстното желание за „последна реализация с другия пол“, което споменахте. И с разкаянието или страха, които са го накарали да се гръмне сам. Но в гората, където е живял, вместо в килията, където съдът го е пратил, психологична помощ няма. 
– Като се връщаме на темата за Горския човек, аз ще повторя, че е бивш затворник – защото именно това ме убеждава във версията, че той е злосторникът. Като детектив неведнъж съм установявала, че затворът у нас не превъзпитава осъдените, а ги прави извратени и брутални. Не по-добри, а по-лоши стават, като си излежат наказанието. Вътре гуляят – напиват се, дрогират се, правят оргии с извращения, насилват се сексуално и всякак, и излизат освирепели на свобода. Ето пример: преди да влезе в затвора, някой си е дърпал чантите на жените на пазара, а като излезе – вече се въоръжава, първо ръга с ножа, после граби. Лишаването от свобода по нашата система озлобява. Заключените стават зли, вместо да се поправят. И тая злоба в комбинация с ревността се превръща в нещо страшно. Ревнивците са два вида – ако мога така да обобщя – едните са разбити от изневярата, а другите са яростни. Ако кажем условно, че първите са убити от измяната, другите са готови да убиват – и тая, която им е сложила рога и тоя, с когото го е направила, и всички, които в техните очи са съучастници. Нежеланието на Кети Кухова да поддържа отношения с бившия затворник, каквито са имали по-рано, със сигурност може да отключи у него силно желание да я накаже. А как? Като й отнеме любимите хора – тия, които са я отнели от него, или поне в главата му е така. – Това е само хипотеза, все пак. 
– Хипотеза, но ще бъде потвърдена според мен. Чета всеки ден полицейския бюлетин и виждам, че повечето престъпления се извършват от бивши затворници – избягали и освободени. Пък и доста хора ми се обаждат от затвора въпреки забраната да разполагат с мобилни телефон. Те всичко забранено успяват да си внесат. Корупцията зад решетките е жизнена среда. Затворниците черпят шефа на затвора с ракия, която са произвели вътре сами и той пие – представяте ли си?! Да, България не е единствената държава, в която затворниците успяват да се сдобият с дрога и алкохол и да въртят мръсен бизнес. Но няма държава, в която да се парадира в интернет с това – да се пускат клипчета с разврат, бал прах, хероинови инжекции и т.н.Навръх Нова година гледах по един музикален тв канал видеопоздравления с чалгахитове – затворници поздравяват от килиите близките си, и те тях, а купонът вътре върви с пълна сила. Възмутително! Неслучайно някои аутсайдери затворът не ги плаши – все едно отиват на лагер. Ама имало решетки – голяма работа! От друга страна аутсайдерите, какъвто е тоя, живял в гората, са ненужни никому, без перспеспективи, те знаят, че животът им не струва и са склонни към към самоубийство. Тоя Росен пък може да е решил, че гробът е по-добро място от доживотната килия. Той е бягал от нея 9 години. – Дълга тема е тая за самоубийството. По-добре да се ограничим с коментар за ревнивците.
 – Не всички ревнивци са ужасни. Има интелигентни хора, които се обръщат към нас, защото искат да се уверят в изневярата и възпитано се развеждат след това. А материалите, които им даваме, използват в съда основно заради децата – за да получат повече родителски права. Вярно, има и агресивни, които налитат на бой при доказана изневяра, молят ни да участваме в саморазправи, което ние не правим. Други си режат вените. Или развиват мании за преследване. Следят новите половинки на бившите си, месят се в живота им, в личното им пространство, ограничителните заповеди не могат да ги спрат. Ние им отказваме съдействие и те използват децата. Карат ги да шпионират другия родител, да му звънят по телефона, да го изнудват. Въвличат децата в семейни войни. – Но едно е семейна война, а друго – кръвопролитие със седем трупа. 
– Не съм имала ревнив клиент, извършил убийство и самоубийство. Имала съм клиент, който държеше жена си и децата като заложници в дома си. Заключваше ги, за да не излизат – да не заглеждат мъжете съпругата му. Тъстът му поиска помощ, като каза: при зет ми ревността е болестно състояние. Така си беше. Историята за зет му свърши зле – той влезе в затвора, но то за семейството му беше освобождение. Тъжно е, но знам, че ще има доволни и от смъртта на Горския човек. – Наблюдавахте ли полицейската хайка за него? 
– Да, гледах по телевизията. Стотици полицаи бяха мобилизирани.– Вие също издирвате хора, нали? Ако бяхте на мястото на полицията, какво бихте направили в тоя случай, за да избегнете седмия труп? 
– Частните детективи не могат да са на мястото на полицията. Щом тя се заеме с някой случай, ние се оттегляме. Можем само да съдействаме за издирване на свидетели и ако се доберем до информация, да я дадем за делото. Разследващите полицаи често ни викат да свидетелстваме или ни канят и разговор – да чуят и нашето мнение. Уважават ни като колеги. Взаимно се уважаваме. – Вярно ли е, че разследващите полицаи за нищо не стават? Току що чух такова мнение по една телевизия, където нарекоха Горския човек „самоубит“. 
– Така не бива. Разследващите полицаи са на добро ниво в България, опитват се да си вършат работата, доколкото системата им позволява. Казвам го, като правя сравнение с колегите им в други държави. Уважавам нашите следователи и полицаи. Съжалявам за недоверието, от което страдат. Два процента от тях предизвикват с калпавата си работа и с алчността си това недоверие, а 98 процента страдат от него. Хората у нас несправедливо ругаят органите на реда. Гледат прекалено много телевизия. Имат очаквания, които са неизпълними. – Искат Иванов от второ РПУ в Харманли да бъде Хорейшо от „Местопрестъплението в Маями“ . Това ли имате предвид? 
– Това. То няма как да стане. – Ами Филип Марлоу, частния детектив на Реймънд Чандлър? Във филмите той прилича ли на вас? 
– Да, доколкото се катери по разни огради, виси с часове и зяпа някой прозорец от някоя кола. Но една жена дойде в агенцията и поиска да подслушваме телефона на мъжа й през космоса, Видяла на кино това. – Вие как избрахте професията на детектив? 
– Тя ме избра. Моят учител е Марин Маринов, първият български частен детектив, приятел на баща ми. Учила съм се и от други авторитети в бранша след това. Не само в България. И в една агенция, основана през 1963 г. в САЩ, където и бащите, и синовете и внуците са детективи- легендарни.– Знам, че бивши топполицаи работят в детективските бюра. Сигурно се учите и от тях. 
– О, да. Работя и с бивши, и с действащи полицаи, съдии, адвокати. – С кого например? 
– Не искам да ги кажа. Ако се разбере, че работят с мен, може да изгубят работата си в системата. – Какво е да си частен детектив и дъщеря на Карамански? Пречи ли това или помага? 
– И пречи, и помага. Изгониха ме веднъж от Държавния архив заради фамилията ми. А оттам, както знаете, всеки гражданин има право да поиска информация. Аз показах всички изискуеми документи за това. Правех родословно дърво на клиент и ми трябваха данни за роднини, напуснали страната. Чиновничката ме напъди, като каза, че на дъщеря на мафиот информация не дава… Но в друг път ми звънят хора, които помнят с добро баща ми. Той им помогнал навремето и те искат да им помогна и аз, като научили с какво се занимавам. Препоръчват ме на познати, роднини и приятели. По такава препоръка намерихме първата любов на един 75-годишен човек.Той е софиянец, любовта му пламнала във Варна, а любимата му я открихме в Пловдив. Търсеше я да й даде едно стихотворение, което написал за нея навремето, но не успял да й го прочете. Александра Ивова Караманска е родена в София. Тя е най-малката от трите дъщери на убития през 1998 г. Иво Карамански – Кръстника, когато главният прокурор Татарчев навремето си наричаше “симпатичния образ на мафията”. Завършила е столичното 151 СОУ със специалност “Право и публична администрация” и веднага след това е сбъднала детската си мечта – да стане частен детектив – професия, в която вече е натрупала 13-годишен стаж. Шеф е на детективската агенция “Korona AIK international”, която развива дейност в нашата и още четири държави на три континента. Учредител е на Детективската колегия и я ръководи от основаването й през 2012 г. до днес.Източник:Труд

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"