Цвети Стоянова с разтърсваща изповед в ефира! Разказа какво си спомня от инцидента, кой я е спасил и каква е голямата й мечта

Бившата гимнастичка от националния  ансамбъл Цветелина Стоянова разтърси ефира на bTV с изповедта си. Припомняме, че преди повече от година и половина тя направи опит за самоубийство, хвърляйки се от шестия етаж на кооперация, след който оживя и след множество операции, днес, за радост на всички, е на крака.

 

„Направих доста неща и доста пораснах. Доста почнах да мисля.

Преодолях много страхове. Здравословно се чувствам добре. Имам някакви болки, които са нормални. Три операции претърпях. Някакси все си мисля, че съм станала безстрашна. Предстоят ми още и има малко страх. В средата на годината имам един преглед, при доктор, който ме следи в „Пирогов“. Като че ли нямам търпение да се случи това, защото ме наболява, а и е трудно с някакви неща, които са в тебе да стоиш. В гръбнака имам и във врата. Надявам се да ми ги извадят“, каза тя в ексклузимно интервю за bTV.

Стоянова разкри, че възнамерява да се върне в гимнастиката, но като треньор. „Наскоро станах треньорка или поне се опитвам. В един клуб, казва се „Анара“. Занимавам се с малки дечица, подготвителни групи. Интересно ми е. Доста по-различно, доста по-трудно. Много почвече от това да стоиш и да крещиш на стола е. Стигна се до там, след като един ден треньорката, която е направила най-много за мен – Теодора Стоянова, ми се обади, и ме попита дали искам. Казах си защо пък да не опитам. Накара ме любовта към нея, не точно към гимнастиката. Достатъчно съм била в големия спорт, не ми се връща там. Предпочитам да помагам за началото на всяка една гимнастичка. В гимнастиката нищо не ме разочарова, а по-точно в хората, които са в гимнастиката. Не понасям някои хора, които искат да стават нещата по някакъв начин“, каза тя.

„Медалите не ги гледам, нито видеокадри. Медалите съм ги оставила при баба ми. Дори не съм си гледала, нито клипчета. Не че ми е неприятно, просто това е минало и не искам да се връщам назад и да гледам някакви неща, които вече съм изживяла, била съм щастлива или нещастна“, обясни гимнастичката.

„Колко често се връщам към 14 юни 2016 г.? Странното е, че понякога сама се подсещам, нарочно. Опитвам се да си спомня всичко в детайли. Като си го спомня ме натъжава и плача след това. Обаче после се чувствам по-силна. Сещам се през какво съм минала и какви неща сега ме притесняват. Моят спомен е, че съм станала в безсъзнание. Помня дори момента, в който си затворих очите и повече не ги отворих. Аз знам какво ме спаси, знам виждала съм го, изпитвала съм го. Главно, освен Господ, моята майка ме спаси (бел.ред. тя е починала, когато Стоянова е била на 12 години). История, която ми се иска един ден да разкажа на хората, защото е много интересна и много истинска. Не съм вярвала, че съществуват такива неща, но докато не се докоснеш до тези неща, докато не ги изпиташ на свой гръб, на себе си, няма как, колкото и да обяснявам, някой да се съгласи, че това е така“, разкри световната шампионка.

Преди два дни тя отпразнува пет години откакто е заедно с приятеля й Александър, който е футболист. „Той играе главна роля в моя живот. Единственият човек, на който искам да се харесам, освен на себе си. Искам да започна да готвя, за да му се харесам (смее се). Точно преди два дни го питах за какво мечтае той. Каза, че освен неговата кариера, иска да имаме семейство и деца, и да бъдем щастливи. Затова мечтая и аз, тъй като не съм имала възможността да израстна в здраво семейство, и много неща да имам един ден. Когато стана достатъчно отговорна, да имаме деца. И да имаме едно хубаво семейство, да се разбираме и да не изгубим това, което сега имаме – любовта и всичко, което сме градили досега“, завърши Цвети.

 

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"