Защо свеждаме глава пред Левски и на 18 и на 19 февруари – кой избързва и кой закъснява?

Традиционно в съзнанието ни е запечатана датата 19 февруари като деня, в който е обесен Васил Левски и се покланяме пред паметта му. В последните години, обаче, забелязваме, че тя не се спазва толкова стриктно – венци и цветя се поднасят пред паметниците му в страната още на 18 февруари, включително и в родния му град Карлово. Избързваме ли в желанието си да се преклоним пред Апостола или традиционната церемония пред паметника му в София е закъсняла?

Историците напоследък са категорични – точната дата на трагичната гибел на Левски е 18 февруари 1873 година. Грешка, направена преди години, е внесла поредното трайно объркване в истирическия ни календар.


 
По стария Юлиански календар Левски е обесен на 6 февруари 1873 година. Любопитното е, че рожденият му ден също е с дата 6-и – юли, 1837 година. Честваме го на 18 юли без две мнения по въпроса.
 
Къде са сбъркали? При преминаването към Григорианския календар, към съответната дата се прибавят определен брой дни. Този брой, обаче, се увеличава с 1 ден за всеки изминал век. Така за 18 век (от 1700 до 1800 година) се прибавят 11 дни, а за 19 век (от 1800 до 1900 година), когато е живял Левски, се прибавят 12 дни. Точно по това правило 6 февруари става 18 февруари по нов стил.
 
След 1900-та година, обаче, към старата дата се прибавят 13 дни. Т.е. 6 февруари щеше да е 19 февруари, ако Левски беше живял през 20-и век. Когато са живели хората, допуснали грешката.
 
Така или иначе, традицията паметта на Апостола да се почита на 19 февруари поне в София остава. Един трайно вкоренен навик у хората, които на този ден се стичат към паметника на тълпи и дори се налага реорганизация на движението.
 
Грешката може би е просто един добър повод да си спомним за него и да говорим за него по-дълго. Няма българин, който да не се съгласи, че той го заслужава.
 
А връщайки се назад към календара, може би трябва да отбележим още едно символично съвпадение – 3 март по стар стил е бил на 19 февруари.
 
Вярно е, че новият и старият стил доста объркват хората. Но е хубаво да превърнем това в повод да си спомняме по-често за нашите герои и да се прекланяме ако трябва и по два пъти пред паметните събития в историята, които са ни направили това, което сме./
 

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"