Тръпки ме побиха. Жена се моли за бебе дни наред в Къщата на Ванга и внезапно тя

смъртта на българската пророчица Ванга в къщата и в Петрич продължават да се случват чудеса. Това твърдят вярващи, които са посетили дома. И са описали чудесата в книгите за впечатления, които стоят там. За 10 години те са станали 8 дебели книги, пише „Труд“.

Имах огромно желание за второ дете, но лекарите ми казаха,че заради здравословните ми проблеми, това няма как да се случи. Започнах да идвам в къщата на леля Ванга и се молих дни наред в нейната молитвена стая пред иконите и. И о, Боже, чудото стана, след една година аз вече имам второ дете. И съм благословена и благодарна на светицата. Това е само една от много истории, които са описали хората дошли в къщата –музей на Ванга. На 5 май тази година се навършват точно 10 години откакто къщата на пророчицата бе превърната в музей. Нейното завещание отворено след смъртта предизвика доста бурни реакции сред роднините й, но последната воля на пророчицата бе всичко, което тя притежаваше да се дари на държавата.

Дарението завари и държавата неподготвена. Цели 10 години тя се чудеше какво да прави с имота на пророчицата в Петрич. Къщата стоеше залостена, мухъл и течове я съсипваха, докато накрая министерство на финансите намери най-точното решение – да превърне в музей дома на пророчицата, който се води филиал към градския музей. Българите приветстваха това решение и сега къщата на Ванга е едно от най-посещаваните и емблематични места в Петрич. Привлечени от мистерията, загадката и необяснимото, тук идват всякакви хора от всички краища на света. Всеки прекрачва прага на този дом с любопитството да види как е живяла пророчицата, да разбере какво е било ежедневието и да се потопи в атмосферата на нейната загадъчност.

Приживе нито един учен не успя да разбере как Ванга вижда в бъдещето и миналото, как разговаря с мъртвите, въпреки че е била изследвана. Но и до ден днешен книгите за Ванга се множат, както и разказите за нейните пророкувания. Домът на Ванга се намира в центъра на град Петрич на няколко крачки от пазара. Днес тази улица се казва също Ванга. Къщата е построена от съпруга на пророчицата Димитър през 1947 година. Сляпата невеста вече е била известна с дарбата си и затова дома и винаги е бил буквално обсаден от хора,чакащи да чуят добри вести за изчезнали близки или да им препоръча лек за болни. Баба Ванга прекарва голяма част от живота си тук. Години по-късно тя отива в Рупите, където военни й сковават една барака насред гола поляна.

Тя твърди,че мястото на Рупите е енергийно и се зарежда и затова започва да приема посетителите си там. Приживе пророчицата казваше,че отдолу лежи древен град. И това предсказание се оказа истина, археолозите наскоро откриха там античния град Хераклея Синтика, който сега е бижуто на Петричка община и привлича хиляди туристи. Заради все още сбъдващите се предсказания, интересът на туристите и вярващите към дома на Ванга не стихва. За година само през музея в Петрич преминават над 16 хиляди души. А молитвената стая на пророчицата буквално е станала като църква, хората всеки ден идват и влизат да се молят в нея и да запалят свещ. Затова и това е единственото помещение в музея-дом, което няма ограничително въже и достъпа свободен.

„Няма как да спрем хората, те имат нужда да се помолят, и кои сме ние да им отнемем тази надежда, това ни разказва уредничката Петрана Попкочева, младо момиче, което смята работата си за мисия. „Аз вярвам,че няма нищо случайно,че работя тук. Мисля,че Ванга ме е избрала и затова не гледам на това просто като на обикновена работа с работно време, казва Петрана. Къщата –музей буквално блести. И всичко е подредено така,както някога го е оставила Ванга. В нея са изложени над 3000 предмета – икони, произведения на изкуството, дрехи, лични вещи, снимки, подаръци. Всичко обаче е толкова автентично,че когато прекрачваш прага на музея, имаш чуството, че влизаш в чужд дом и се усещаш някак неловко,защото очакваш всеки момент отнякъде да изникне стопанката. На първия етаж се намира кухнята, а до нея молитвената стая с много икони и гоблени. Запазено е автентично и мястото, където Ванга е посрещала хората. На втория етаж е спалнята и хола.

Прави впечатление ,че във всяко едно помещение има телефон и часовник. За Ванга връзката с хора и приятели е била много важна, затова и е искала да има телефон навсякъде. Много често тя е разговаряла по телефона с Тодор Живков, двамата се обръщали един към друг с израза-наборе . В един от последните им разговори през 1996 година двамата си говорели за болести и смърт. Тогава тя му казала,че две години след нея и той ще си иде. Така тя предрекла и своята и неговата кончина. Ванга умира през август 1996 година, а Живков две години след нея. Пророчицата години наред е била болна от рак на гърдата и криела за заболяването си. Знаели са само най-близките от обкръжението и, но не е желала да се лекува, защото вярвала,че ако бъде оперирана дарбата и ще изчезне. Часовниците също са имали някакво важно значение за нея. И днес ,когато обикаляте музея, те звънят на 15 минути, така както тя е искала. Обичала е чува музиката на часовниците. За нея времето е имало различно измерение от нашето, казват онези, които са я познавали. Често сутрин е казвала-вие докато спите, аз обикалям света и виждам ужасни неща,войни, гладни хора, бедни, страдащи. Всяка вещ в дома на пророчицата има своята история и носи нейната енергия. В къщата могат да се видят дрехите и, обувките, чантите и, които говорят за една доста суетна жена. За обзавеждането пророчицата определено е предпочитала белия и светлосин цвят. Вещите подсказват,че е имала вкус към красивото и модерното за времето си. Полюлеи от истински чешки кристал висят в стаите, костен порцелан и истински китайски вази, подарък от благодарни хора,притежава домът, както много икони,гоблени и рисунки. В къщата е наредена и експозиция от снимки на Ванга от живота и. Градината на къщата също е имала огромно значение за пророчицата. Тя винаги е била отрупана с цветя, а за тях тя казваше,че са живи и затова мразеше някой да и подарява цвете без корен. И докато обикаляме музея виждаме, че тук идват на пейката в двора да поседнат съседските баби. А те ни казват, всеки ден се отбиваме през Ванга. Бяхме си дружки, сега може да я няма,но тук като поседнем се сещаме за младостта и някак ни става по-леко, казват комшийките. Та така разбираме и смисъла на завещанието на Ванга, защото тази къща наистина не е обикновен музей, това е един жив дом,в който всеки може да открие онова което го зарежда или просто да спре да почине ,да размишлява или да се размечтае. Никой няма да бъде върнат или упрекнат.
 

 

 

  

 

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"