Промени в закона: Принудително довеждане и солени глоби за тези, които не се явяват пред антикорупционната комисия

Председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов (ГЕРБ) заяви, че в законопроекта за изменение на антикорупционния закон присъстват допълващи функции, които имат в голяма степен полицейски характер, но целят да облекчат работата на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Коментарът му пред БНР бе във връзка с внесени от него и Хамид Хамид (ДПС) изменения на антикорупционния закон – по-малко от година след приемането му.

Те предвиждат, че надлежно призованият, който не се яви „на определеното място и време без уважителни причини“, се наказва с глоба до 2 хил. лв. и до 5 хил.

лв. при повторност, и се довежда принудително, не само ако явяването му е задължително, но и ако КПКОНПИ „намери, че то е необходимо“. Принудителното довеждане ще се извършва от МВР през деня, освен ако не търпи отлагане, предвижда законопроектът.

С измененията в закона служителите на комисията получават правото да „използват защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им“.

„В предложенията присъстват помощни и допълващи функции, които имат в голяма степен полицейски характер дотолкова, доколкото да облекчат работата на КПКОНПИ във взаимодействието ѝ с органите на МВР. Сега го казваме изрично, за да няма колебания и интерпретации“, каза Кирилов за идеите, включващи и използването на маски и принудително довеждане на хора.

Няма никакви нови правомощия на комисията, а детайлизираме действащите такива, обясни той.

Законопроектът предвижда два пъти по-дълъг срок от 6 месеца, вместо сегашните 3, в който комисията може да бави внасянето на иск след последния запор.

Глоба до 5 хил. лв. ще се налага и на държавни служители, които не предоставят на комисията незабавно информация за корупция от високите етажи на властта. Това задължение се вменява на „всички държавни институции, служби за сигурност, обществен ред и охрана“.

Предлага се висшите държавни служители да се уведомяват, когато бъде установено несъответствие в размер до 5 000 лв. между доходите и наличните средства. Тогава комисията ще информира съответния служител като ще му дава 14-дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките в декларираните обстоятелства. От проекта не се разбира дали тези, за които е установено по-голямо разминаване, ще загубят правото си да направят корекции в декларацията си, каквото имат в момента, посочва news.lex.bg.

Проектът предвижда Националната агенция за приходите (НАП) да бъде уведомявана вече при по-голямо несъответствие между декларираното и реално притежаваното имущество. В момента, за да бъде сезирана приходната агенция, е достатъчно разминаване от 5 хил. лв. Кирилов и Хамид предлагат данъчна проверка да започва при разминаване с поне 10 хил. лв. В момента високите етажи на властта обявяват доходи, извън тези от заеманата длъжност, ако са над 1 000 лв. Законопроектът предвижда декларирането да е, когато надхвърлят 5000 лв.

За предложението шефът на антикорупционната комисия да ползва кола и охрана от НСО, Кирилов обясни пред националното радио: „Предложили сме го с оглед смисъла и значението. Това е антикорупционен орган, който извършва множество процесуални действия. Това са действия, които са срещу силните. Пазим го от всички. Има правила кога влизат в сила норми, които касаят изменения в бюджета. Ако има проблем и не е обезпечена финансово, тя би могла да влезе в сила в следващ бюджет, когато има обезпечени такива средства“.

Законопректът на Кирилов и Хамид тепърва ще бъде подложен на обществено гласуване и внесен в парламента. Той е различен от спешните промени в антикорупционния закон, внесени миналата седмица отново от председателя на правната комисия. До тях се стигна след тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС). То постанови, че щом има прекратяване на наказателно производство, което е било повод за процедура по конфискация – се прекратява и конфискацията. Тълкувателното решение засяга отменения вече антикорупционен закон, но по него са заведени над 300 дела. Според изчисленията на председателят на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев след решението на ВКС трябвало да се прекратят около 20 дела за над 20 млн. лв.

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"