Защо офшорката „Виафот“ се оказа трън в петата на тандема Василев и Гебрев в опита имда заграбят „Дунарит“

Вече повече от две години продължава сагата със собствеността на русенския оръжеен завод „Дунарит“. През 2014г., когато банковата пирамида на Василев се срути, „Дунарит“, заедно с още куп заводи и предприятия, закупени с пари на КТБ, се оказват под контрола на Цветан Василев, като вместо на държавата, избягалият в Сърбия банкер се опитва да прехвърли собствеността на същите към свои доверени лица, пише „Труд“ в авторски материал по горещата тема.

Така съществени активи бързо смениха собствеността си, като някои от тях и по няколко пъти, а за други битката по овладяването им продължава и до днес.

Цялата схема на Василев за източване на КТБ е била конструирана така, че синдиците на фалиралия трезор да не могат с правни (и съдебни) средства да върнат имуществото, закупено с пари на банката, в масата на несъстоятелността. Поради което и вторичното разграбване на същото имущество стартираведнага след фалита на банката с много бързи темпове и пред безсилния тогава поглед на държавата. Никой, освен крадците, не бе подготвен за това, което предстоеше. „Дунарит“ също не направи изключение. Към 2014г. структурата на собствеността на оръжейния завод включва следните дружества – „Кемира“ и „ХеджИнвестмънт България“, последното собственост на офшорката „EFV“ зад която (като краен собственик) стой именно Цветан Василев. „Дунарит“ имаше около 90 млн. лева преки кредити към КТБ, които и към момента не са погасени, а задълженията към банката на „ХеджИнвестмънт България“ надхвърлят 100 млн. лева.

Въпреки огромната задлъжнялост на групата от фирми в собствеността на „Дунарит“ към фалиралата КТБ (от почти 200 млн. лева), оръжейният завод е печелившо предприятие, което в последните години (предвид бума на оръжейния пазар) бележи съществен икономически ръст и е апетитна хапка, която Василев не може да остави в ръцете на синдиците (т.е. на държавата). Трябваше само да бъдат намерени изпълнителите – будещи доверие крадци с приемлив външен вид, за да стартира вторичното овладяване на завода. И такива, разбира се, са намерени. Първият лъскав костюмар с мерак да придобие „Дунарит“ (а и още няколко завода и предприятия) за скромната сума от едно евро, е белгиецът с руски паспорт Пиер Луврие, който се оказва бизнес партньор на руския олигарх Константин Малофеев.

Вероятно Василев дължи пари на Малофеев (и то много пари), което обяснява ожесточението на хората на Василев в опитите им да овладеят активите на фалиралата банка. Както и да е – лъскавият Луврие се проваля под медийния и институционен натиск, на който е подложена съшитата с бели конци сделка, поради което и Василев е принуден да търси ново лице, което да изиграе ролята на приемлив за обществото „купувач“ на „Дунарит“. И този следващкандидат за „собственик“ е именно Емилиян Гебрев. Човек от бранша, забогатял по време на прехода търговец на оръжие, чиято фирма „Емко“ се оказва в забранителния списък на САЩ заради съмнителни оръжейни сделки. И тандемът Василев – Гебрев започва работа. Целта е собствеността върху „Дунарит“ да премине в ръцете на Гебрев срещу минимални разходи (т.е. без реално да бъде заплатен заводът). Малък проблем в случая се явяват наложените от КОНПИ и НАП запори върху акциите от капитала на оръжейния завод – „малък“, тъй като, видно от последвалите събития, Гебрев въобще не се притеснява да нарушава закона.

Същият заобикаля запора на държавата като прави опит за увеличение на капитала на „Дунарит“, с което запорираните акции от почти 99% са сведени до незначителните 10%, а и още по-нагло – прави следващ опит да придобие направо запорираните акции. Истински проблем обаче за тандема Василев– Гебрев ще се окаже дружеството „Виафот“, което чрез съдебни битки, продължили повече от две години, не позволяваоръжейния завод да премине в ръцете на крадливия тандем.

Всички опити на Гебрев да се добере до юридическата собственост на „Дунарит“ на практика не успяват. Хронологията накратко. Гебрев прави опит да увеличи капитала на „Дунарит“, с което запорираните от КОНПИ акции да бъдат редуцирани до минималните 10%, а новите акции да бъдат записани от неговото дружество „Емко“, но увеличението е спряно от „Виафот“ чрез съдебно оспорване, включително дружеството обжалва и решението на КЗК, с което Комисията незаконосъобразно е допуснала увеличението. Следват десетки опити за вписване на залог върху търговското предприятие на оръжейния завод в полза на „Емко“, опити за вписване на нов собственик на акциите от капитала на „Дунарит“, притежавани от „Кемира“ и придобити от „Емко“ (не директно, а чрез междинна сделка с дружеството бушон на подставеното лице на Василев Иван Езерски -„ТМН“) въпреки запорите на КОНПИ и НАП, като всички тези опити за вписване са били спирани от съда поради оспорване от страна на „Виафот“.

Без да се навлиза в конкретика, това са десетки съдебни дела и регистърнипроизводства за период повече от две години дори при бегъл анализ на партидата на „Дунарит“ в търговския регистър. В началото „Виафот“ придобива от италианския бизнесмен Миролио вземането му от оръжейния завод, което макар и реално е практически несъбираемо, предвид многото условия на задължението за погасяване, предвидени в сключения между страните договор за цесия, както и поради наивно издаденото от Миролио тогава предварително съгласие за заличаване на учредения като обезпечение залог върху търговското предприятие. Явно е, че Василев не е имал никакво намерение да плаща на Миролио, но придобитото вземане изиграва своята роля, защото дава юридическото основание на „Виафот“ да води съдебните битки в следващите две години.

Почти истеричната реакция на Гебрев срещу „Виафот“ и опитите да се внушат какви ли не манипулации относно същото дружество, показват само едно – работата е добре свършена, а манипулациите няма да успеят, защото са твърде елементарни. Крадливият тандем и неговите медийни клакьори се опитват да ни внушат, че имало едно „лошо“ дружество (визирайки „Виафот“), което видите ли пречило на „добрия“ Гебрев да дозаграби оръжейния завод и на което дружество държавата помагала с всички средства. Да, има такова дружество и защо да няма. Нима оръжейният завод е законно придобит от Гебрев, нима го е заплатил реално на Фонда за гарантиране на влоговете или на синдиците на КТБ, ами не е – опитва се да го заграби и ако нещо е плащал, то е само към Цветан Василев. А държавата какво да прави според авторите на същите тези внушения, да гледа спокойно как се прави опит да се заграби запорирано имущество, собственост на Цветан Василев?И то след реално заплатените 3,5 млрд. лева държавни средства по фалита на пирамидата КТБ. А „Дунарит“, подобно на много други активи, да премине безплатно в ръцете на подставените лица на екс- банкера. Те искат явно държавните институции да стоят като щраус с глава в пясъка, вместо да защитават държавния интерес.

Наистина твърде елементарно внушение. Истината е проста и затова боли. Не „Виафот“, а единствено Гебрев твърди, че е „собственик“ на завода, като не се поколебава да опита да придобие дори запорирани от държавата акции в грубо нарушение на закона. Едва ли в една нормална държава някой би си помислил въобще да извърши такова нещо и то да остане без последствия. Не „Виафот“, а Гебрев прави опит да увеличи капитала на „Дунарит“, за да сведе запориранитеакции до минималните 10%, с което грубо уврежда държавния интерес. „Виафот“ само пречи на тези действия да се случат, дружеството няма претенции към „Дунарит“, нищо не е взело от завода, няма кредити от КТБ и никога не е било от кръга на фирмите бушони, кредитирани от фалиралата банка. Логично е съдбата на „Дунарит“ трябва да последва тази на „Авионамс“ – другото военно дружество, бивша собственост на същото това „Хедж Инвестмънт“, което бе извадено на публична продан от синдиците на КТБ заради дълговете на „Хедж Инвестмънт“ към фалиралата банка и бе продадено на държавата, чрез Държавната консолидационна компания.

Почти две години Василев не можа да преживее загубата на „Авионамс“ и пускаше всевъзможни жалби срещу проданта, като пречеше на държавата да влезе във владение на авиоремонтния завод, без дружеството му жалбоподател (за което клакьорите му твърдяха, че било „инвеститор“) да е внесло дори депозита за участие в търга по продажбата. Но накрая всичко си дойде на мястото и държавното вече „Авионамс“ заработи. Е, при тази ситуация, има ли някакво значение кой е собственик на „Виафот“. Който и да е – действията на дружеството срещу опитите на тандема Василев – Гебрев да заграби „Дунарит“ не са са укорими, а още по- малко са противоправни, както авторите на грабежа се опитват да внушат. Напротив, можем само да адмирираме тези действия, защото без тях, подобно на други активи, казусът „Дунарит“ щеше вече да е забравен, а тандемът Василев – Гебрев изключително доволен.

Преди дни сайтът „Биволъ“ заяви, че дружеството било собственост на адвокат Александър Ангелов, като пусна откровен пасквил, в който намеси всякакви роднини на адвоката и неговите колеги, някои дори напуснали вече този свят. Не ги укоряваме, все пак журналистиката не е амплоато на този сайт, а журналистическият рекет, с който години наред се препитават. Каква новина обаче е това, след като още от 2016 г. подобни предположения се правиха постоянно. Логично, кой друг би водил съдебната кампания срещу заграбването на „Дунарит“ от тандема Василев – Гебрев повече от две години. Желаещите не са много.

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"