За старите социалистически ресторанти и приликата им с парламента

В някои отношения днешният парламент заприлича на старите социалистически ресторанти. В тях местата винаги бяха дефицит. Не застанеш ли от рано на опашката, не размахаш ли лакти или не пуснеш нещо на портиера, ще останеш навън, ще надзърташ през витрините и страдаш.

А вътре оркестърът вече свири „Страници в нощта“, танцуващи не чакат и веднага изпълват дансинга, скарата идва бавно, но е топла и най-често мешана.

Ракията е подсилена с вода. Въобще една страхотно приятна райска градина, от която ти се ще никога да не си тръгнеш. Като в парламента.

Разбира се, има и разлика. И то съществена. В старите социалистически кръчми този, който влезе, не излиза, докато пресвяткващите светлини не сигнализират, че заведението ще трябва да затваря. Защото според тогавашните разбирания, присъствието в кръчмата е не само удоволствие, но и отговорност. С изядените кебапчета и изпитата ракия всеки, независимо от професията, семейното положение, или пол/ тогава джендъри още нямаше/ е добавил своята лепта, в изпълнението на плана на съответното заведение, което пък налива мощ в мускулите на цялата ни национална икономика. Но и това не е всичко: Притеснен от тази сила пък капитализмът гълта валидол и се държи за сърцето. Така беше.

Сега капитализмът вече си е наш и не е нужно да му причиняваме сърдечни проблеми.

В парламента, обаче, вече не е като в старите кръчми. Сега всеки излиза когато си поиска. Поразходи се малко, даде някое друго интервю и отново се върне. Тези разходки на чист въздух, сред природа, симпатизанти и народ, имат и своето политическо обозначение. Нарекли са ги парламентарни хватки и обикновено се прилагат от опозицията, независимо коя е тях.

С поредната си парламентарна хватка БСП спечели, поне в началото. Бойко Борисов се отказа от точките от изборния закон, които не се харесаха и предизвикаха протеста на социалистите. Това явно даде криле на госпожа Нинова, която реши да играе ва банк. Напускането на парламента на цялата група обаче може и да се окаже нож с две остриета за нея. Социалистите с действията си, стегнаха редиците на управляващите толкова, че те вече ще бъдат в заседателната зала, дори ако в същата утрин компанията им закусва с Тръмп. Болните ще боледуват в парламента. Такава е повелята на деня.

Кворум има, парламентът работи, коалицията е здрава, държавата е стабилна, Европа ни хвали, Македония ни дава ордени, а някой навън си води предизборна агитация- това внушават управляващите.

ДПС, макар и официално в опозиция пък, направо иронизираха решението на своите колеги социалисти.

„Нямаме намерение да напускаме парламента. Преговаряме с НАСА направо да напуснем планетата“, каза заместник-председателят на парламентарната група Хамид Хамид пред Канал 3.

Една крачка напред и две крачки назад, препоръча навремето Владимир Илич Ленин. Социалистите, въпреки че го почитат, не искат да го послушат. А понякога стратегията го налага. Бойко Борисов не се счита ленивец, но го направи. Той отстъпи и като че ли от това не загуби почти нищо.

Но дали няма да загуби Корнелия Нинова и партията ѝ, ако продължава да прилага вече позната хватка. От борбата се знае, че за всяка хватка има контрахватка. Така че видимо управляващите вече намериха решение.

БСП се отказа от парламентаризма, няма как да защитават позицията си извън зала. Кворумът ще бъде осигурен. Спираме пътуванията на депутатите до международни организации. Може би сега парламентът ще заработи по-делово, тъй като опозицията протакаше заседанията. С или без опозицията ще се вземат важни решения, каза Волен Сидеров.

Явно от продължаващото отсъствие на депутатите от БСП от работа, вече ще губят не само те лично, тъй като ще получават само една трета от заплатата си, но и цялата и партия.

В случая старата френска мъдрост: „Единственият начин да се спасиш от любовта е, да избягаш, не важи. Защото политиката не е любов. И никога не е била.

Исак ГОЗЕС
 

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"