Звучно име трябва да почерпи днес! Почитаме паметта на светец, борещ се срещу разврата

Православна и Католическа църква честват Свети Никифор Цариградски – Св. Никифор бил възведен за цариградски патриарх в 806 г., няколко години след като Седмия Вселенски събор осъдил иконоборческата ерес.

Tой с всички сили се борел срещу разврата и свободните нрави, които се били разпространили в столицата.

В това време царувал император Лъв Арменец – жесток гонител на светите икони, който искал да привлече на своя страна и патриарха. Императорът предприел жестоко гонение против почитателите на иконите в цялата империя.

Св. Никифор ободрявал и утешавал страдащите, наставлявал ги за истината, увещавал ги да не отстъпят от древните предания на светата Църква. Царят се убедил, че докато св. Никифор е в Цариград, няма да може да затвърди иконоборството. Затова свикал събор от свои съмишленици, които свалили патриарха. Св. Никифор бил изпратен на заточение на остров Проконис, където след борби и страдания умрял в 828 г.

Имен ден празнува – Никифор

Житие на свети Никифор изповедник, патриарх Цариградски

Св. Никифор бил син на знатен и благочестив гражданин на Цариград на име Теодор, който претърпял изтезание и изгнание, задето почитал светите икони. Той получил от родителите си християнско възпитание, подкрепено от примера на техния собствен живот. Майка му била участница във всички изпитания на своя мъж, като го последвала и в изгнанието. А след неговата смърт тя се преселила в Цариград, гдето младият Никифор получил бляскаво образование.

В званието секретар на двора на императрица Ирина и като императорски пълномощник, Никифор присъствал на VІІ Вселенски събор (787 г.). Отегчавайки се от придворния живот, той оставил двореца и се усамотил при Босфора, като прекарвал живота си в научни трудове, пост и молитва. В туй време той построил църква и основал манастир. В 806 г. Никифор, след смъртта на патриарх Танасий, бил избран за цариградски патриарх: приел отначало монашество, после свещенически сан и бил възведен на патриаршески престол в самия ден Пасха. Във време на посвещението той държал в ръка своето обещание да пази истините на православната вяра. Като приел управлението на Църквата, той преди всички обърнал внимание на поведението на духовенството и взел мерки против разпуснатия живот в столицата. С еретиците встъпил в последователна и постоянна борба. Скоро той се проявил като изповедник, указвайки твърда съпротива на иконобореца император Лъв Арменец. На всички старания на императора, чрез ласки и закани да го склони на своя страна, Никифор отговарял:“Напразни са твоите трудове господарю! Ние не можем да изменим древното предание, ние почитаме изображенията на светците както Кръста и Евангелието“. И след това, търсейки подкрепление в молитвата, той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията за правото изповедание. В църквата „Св. София“ той съборно извършил всенощно бдение, молейки Бога за мир в Църквата и за избавяне от ереста.

Като узнал за това и като се опасявал от народен метеж, императорът пратил царедворци в църквата да кажат на патриарха: „Защо смущаваш народа и го възбуждаш против царската власт?“ Патриархът казал да съобщят на императора: „Ние сме се събрали в Божия дом не на съвет против царя, а на славословие Божие и за да се молим, Господ да унищожи ереста и да утвърди всички в единомислено православие!“

След беседата с народа патриархът се отправил в двореца, за да успокои и убеди царя. “Не въвеждай в светата Църква нечестиво мъдруване! – казал му той. – Не трябва да се спори за онова, което вече отдавна е отхвърлено от светите отци и е предадено на анатема“. Императорът с гняв изгонил от двореца патриарха и всички, които били с него. Епископите били пратени в разни места на заточение, а свещениците и монасите били предавани на различни мъчения и затвор, за да ги склонят към ереста. Патриархът временно бил оставен на длъжността си, понеже имало опасност от бунт сред народа.

В 814 г. императорът свикал събор от свои съмишленици епископи, които повикали на събора патриарха, но Никифор наредил да им кажат, че те нямат право да бъдат съдии в неговата област. Тогава епископите го обявили за лишен от сан, а императорът го пратил на заточение отначало в един манастир, основан от самия патриарх, а после в друг, близо до Цариград. Там св. Никифор Изповедник починал през 818 година. Мощите на св. Никифор били пренесени в Цариград в 846 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Страдание на свети Никифор Изповедник, патриарх Цариградски

Великият поборник на благочестието свети Никифор се родил в Цариград от благочестивите и богобоязливи родители Теодор и Евдокия. Баща му се удостоил с изповеднически венец, претърпявайки рани и изгнание за почитането на светите икони. При царуването на Копроним той заемал длъжността нотарий по тайните царски дела, и срещу него постъпил донос, че той благочестиво почита светите икони, покланя се на образа на Спасителя, на Пречистата Божия Майка и на всички светии. Царят веднага извикал при себе си блажения Теодор, подложил го на разпит и като се убедил в справедливостта на доноса, дълго го принуждавал да остави иконопочитанието; когато Христовият раб не се подчинил на царската воля, след жесток побой бил изпратен на заточение в град Молин и хвърлен в мрачна тъмница, в която страдал за правата вяра. След време отново го повикали в Цариград и още по-упорито го принуждавали да приеме ереста, проповядвана от царя; но той оставал твърд като диамант в благочестието, съгласявайки се по-скоро да претърпи рани и смърт, отколкото да наруши църковните закони и преданията на светите отци. По заповед на беззаконния цар той отново бил подложен на различни жестоки мъчения и отново бил изпратен в изгнание; след като прекарал шест години в Никея като затворник и страдалец, той отишъл при Господа във вечната свобода на блажения живот.

Неговата съпруга, честната Евдокия, била участница във всички беди и страдания на своя мъж, последвала го в изгнанието и страдала във вериги, без да се разделя с него нито тялом, нито духом. След смъртта на мъжа си тя се върнала в Цариград и прекарвала дните си богоугодно, както подобава на истинска християнска вдовица. В това време синът й Никифор, след като се изучил, получил при царския двор длъжността на баща си.

Блаженият Никифор прекарвал дните на младостта си целомъдрено, в строго въздържание, и бил изпълнен с външна и вътрешна мъдрост – светска и духовна: той изучил в съвършенство не само книгите на елинските любители на мъдростта, но и божествените писания; красноречив оратор, украсен с всякакви добродетели, отличаващ се с разум и добронравие, той бил обичан и почитан от всички. Като възмъжал, при царуването на Лъв, сина на Копроним, Никифор бил удостоен със сан на царски съветник и запазвал правоверието сред зловерните, покланяйки се на светите икони и привеждайки и другите към това с богомъдри увещания. Когато, след смъртта на Лъв, при царуването на сина му Константин и майката на последния Ирина, в Никея бил свикан седмият Вселенски събор против иконоборческата ерес, тогава блаженият Никифор, който бил още мирянин, оказал значителна помощ на заседаващите на събора свети отци, като човек мъдър и добре познаващ божественото писание; като на знатен мъж му било поръчано да говори на събора от името на царя.

Така още преди епископството той се проявил като изповедник и учител на православието, посрамвайки еретиците при разрешаване на спорните въпроси, за което го благославяли и облажавали светите отци от събора.

След този събор Никифор останал още няколко години в почетния сан на царски съветник. По-късно, убедил се, че трудът за суетния и шумен свят не принася полза на душата, видял, че в двореца започват раздори между сина и майката, Никифор, презирайки суетната слава, оставил високия сан, отдалечил се от града, поселил се на едно далечно и безмълвно място при Тракийския Босфор и започнал уединено да се труди само за Бога, в молитва и пост, стремейки се към своето спасение. След време построил църква, събрал монаси и създал манастир; самият той не носел монашески чин, но вече се трудел като монах, изпитвайки себе си може ли да понесе подвига на монашеския, пълен със скърби, живот. И така живял много години, почти до средата на царуването на Никифор.

След отиването на светейшия цариградски патриарх Тарасий при Господа, блаженият Никифор, мирянин по външен вид и съвършен монах по живот, бил избран за патриарх и тогава приел монашески чин, бил ръкоположен за свещеник, а след това, против желанието си и по убеждение на цар Никифор, в пресветлия ден на светата Пасха бил възведен на архиерейския престол.

След няколко години на престола се възкачил Лъв Арменец и той започнал явно да хули светите икони, въоръжавайки се не против враговете, нападащи Гърция отвсякъде и опустошаващи я, а против иконите на Христа, на Пресвета Богородица и на всички светии, и против тези, които им се покланят. Като събрал при себе си всички епископи и свещеници, отлъчени по правилата за различни провинения от служение в божествения олтар, той им дал място в царските палати, и ги хранел като хищни зверове, търсейки чрез това да спечели разположението на тези, „чийто бог е коремът“; царят често беседвал с тях, поучавайки се в иконоборческата ерес, и се съветвал с тях по какъв начин да възстанови хулния догмат против иконите, отхвърлен от Седмия Вселенски събор. За да ги склони по-лесно към единомислие със себе си, той им обещал не само да им върне предишните звания, от които били лишени, но и да увеличи почестите им. Възгордели се поради милостта на царя, те започнали усърдно да му помагат, като навсякъде притеснявали правоверните с преследване.

Божият светител, Никифор, чувайки и виждайки всичко, което става в Църквата, непрестанно и със сълзи се молел Бог да съхрани Своята Църква непорочна и да запази стадото Си невредимо от еретиците. Призовавайки към себе си много правоверни, той ги увещавал, молел и наставлявал: да не се приобщават към еретиците, да избягват техния квас и тяхното учение като ухапвания от змия, да не се страхуват от лютото време и заплахите на мъчителя, убиващ тялото, а не душата.

Царят, като узнал за това, се смутил и изплашил, че патриархът ще вдигне бунт против него сред народа. Затова той го извикал в двореца.

Те дълго си говорили за светите икони отначало насаме, а след това вътре били допуснати и стоящите зад вратите епископи и духовници. Влезли и много сенатори: царят извикал и въоръжени войници с голи мечове за заплаха на тези, които не искали да се съгласят с него. Какво е ставало там, какви разсъждения и какво величие на душата и смелост са показали безстрашните сърца – за това е написано в житието на преподобни Теодор Студит и на свети Никита Изповедник. Всичко това завършило с гнева и яростта на царя и изгонването с безчестие от царския дворец на патриарха и цялата му дружина. Епископите, които били при светейшия Никифор, веднага били изпратени на заточение на различни места, но патриархът бил оставен на мястото си още известно време, отчасти поради това, че не се решавали окончателно да му сторят зло, отчасти поради страх, че народът може да се вдигне на въстание и бунт заради него. Духовниците и много монаси били бити и измъчвани с глад и жажда в тъмници и затвори, за да бъдат принудени към ерес.

Светейшият патриарх, виждайки, че царят напълно е отпаднал от правоверието и Църквата е сериозно смутена, духовенството е подложено на гонение и страда, писал до царицата, увещавайки я да даде на царя необходимия съвет да прекрати това гонение, писал също и да градоначалника Евтихиан, съмишленик на царя и верен негов съветник.

Но светият патриарх не само не могъл да убеди упоритите, но даже ги предизвикал към още по-голяма ярост. Царят изпратил един патриций Тома да отнеме от патриарха управлението на катедралната църква „Света София“ и да не допуска той да служи в нея и да произнася поучения пред народа, така че патриархът бил като на заточение в дома си, не излизайки никъде. От печал и от много подвизи той изнемогнал телесно, разболял се и легнал на легло, очаквайки края си; еретическото сборище не преставало да се вълнува и желаело спор с него. Царят и неговите съмишленици изпратили брата на царицата, на име Теофан, със сан спатарий, при светейшия патриарх, за да го доведе за спор с тях. Светецът отговорил на изпратения:

– Пастирят, лишен от овците си, не излиза на борба с вълка, и търсещият здраве за себе си не се бори със зверовете. Защо вие, след като ми отнехте поверените ми Христови овци, ме призовавате към спор, за да се боря сам с еретиците като с вълци? Ако желаете това, то върнете ми моите овци, освободете от оковите и тъмниците свещениците и духовниците, и нека всеки заеме своето място, да бъдат върнати от изгнание архиереите и отново да заемат своите престоли, а намиращите се на техните места еретичестващи лъжеепископи, които са възведени неправилно, да бъдат низвергнати, и всички правоверни, гонени и страдащи, да получат отдих (от гоненията) и първоначалната си свобода: тогава, ако бъде угодно на Бога и ако оздравея, ще бъдем готови съборно да изобличим гибелната злоба на еретичестващите. Съборът и беседата за вярата подобава да бъдат в голямата катедрална Църква, където Сам Христос Бог присъства в Пречистите Тайни, а не в царския дворец, защото за църковното подобава да разсъждаваме в Църквата, а в двореца – да устройваме светските дела.

Късно вечерта царят изпратил войници да вземат Никифор от патриаршеския дом и да го отведат на заточение. Войниците го качили на колесница, и в полунощ, когато всички спели, го отвели на брега на морето. Тук го качили на една лодка и го откарали в Хрисопол, на едно място, наречено Волуе, където имало манастир. Така бил невинно свален от своя престол великият Божий угодник светейшият патриарх Никифор, след деветгодишно управление на Христовата Църква. Не след дълго той бил изпратен още по-далече – на остров Проконис, в манастира на светия великомъченик Теодор. Когато, пътувайки към този остров, минавали с кораб покрай страната, където се намирал преподобни Теофан, игуменът на голямата обител, двамата свети мъже с прозорливите си очи се видели един друг и се поздравили. Преподобни Теофан, бидейки в келията си, заповядал на своя ученик да сложи горящи въглени в кадилницата, запалил свещи, сложил върху въглените тамян и се поклонил до земята, сякаш беседвайки с някое лице, минаващо наоколо.

Ученикът го попитал:

– Отче! Какво правиш? На кого се поклони и с кого беседваш?

Преподобният отговорил:

– Светейшият патриарх Никифор, несправедливо изгонен за правоверието, отива на заточение и минава с кораб покрай тази страна; затова запалихме свещи и тамян, за да отдадем на патриарха подобаваща чест.

В това време светейшият патриарх Никифор, намирайки се в кораба, внезапно преклонил колене, поклонил се на светия старец и протягайки ръце във въздуха, му дал благословение. Един от тези, които били със светейшия на кораба, го попитал:

– Кого благославяш, светейши отче, и пред кого преклони колене?

Патриархът отговорил:

– Теофан Изповедник, игуменът на голямата обител, ни приветства и ни почете със запалени свещи и тамян, и аз от своя страна му се поклоних, защото и той не след дълго ще пострада, подобно на нас.

И това скоро се сбъднало. Като достигнал мястото на своето изгнание, Христовият светител Никифор прекарал там тринадесет години, в утеснение и чести боледувания, търпейки оскъдност в най-необходимото, и отишъл във вечния покой при Господа. Преставяйки се, той с радостна душа произнесъл думите на Давид: „Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби. Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме“.

Като казал това, той предал душата си в ръцете на своя Господ, верните плачели за него, а еретиците се радвали. Честното му тяло било погребано в църквата на свети великомъченик Теодор. След това, когато ересиарсите починали, иконоборческото гонение се прекратило и отново възсияла тишина и правоверие, честните мощи на свети Никифор били пренесени на 13 март 846 г. в Цариград, при царуването на Михаил, син на Теофил, и майка му Теодора, и с чест били положени в катедралната църква „Света София“, за слава на Христа, нашия Бог, с Отца и Светия Дух прославян во веки. Амин.

На днешната дата:

  • През 1516 г. Карл V Хабсбург е провъзгласен за първи крал на Испания.
  • През 1519 г. испанският конкистадор Ернан Кортес слиза на мексиканския бряг и започва поход срещу кралството на ацтеките.
  • През 1639 г. Кеймбриджският колеж в САЩ е преименуван на Харвардски университет.
  • През 1781 г. сър Уилям Хершел открива планетата Уран.
  • През1879 г. княз Алеко Богориди е назначен от османския султан за пръв генерал-губернатор на Източна Румелия.
  • През 1881 г. при атентат в Санкт Петербург е убит Александър II и за император на Русия е провъзгласен Александър III.
  • През 1913 г. Одринската крепост е превзета от българската армия по време на Балканската война.
  • През 1921 г. по решение на Светия синод е учреден Църковно-исторически музей под ръководството на проф. протойерей Иван Гошев.
  • През 1932 г. Паул фон Хинденбург побеждава Адолф Хитлер на изборите в Германия.
  • През 1935 г. по време на разкопки в Йерусалим е открита библиотека от около 1000 г. преди Христа, която потвърждава библейската история.
  • През 1968 г.  Александър Дубчек премахва цензурата в Чехословакия.
  • През 1973 г. с постановление на Министерския съвет на България се въвежда намалено работно време и петдневна работна седмица
  • През 1981 г. в Народна република България е открита официално Национална астрономическа обсерватория – Рожен.
  • През 1988 г. в Япония е открит официално Сейкан, най-дългият железопътен тунел в света до момента (53,8 км.)
  • През 2013 г. е избран първият папа от Новия свят – Франциск.
Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"