Започнаха изборите за Европейски парламент! Първи днес гласуват… |

Европейският съюз (ЕС) провежда деветите преки избори за Европейски парламент (ЕП) от 1979 г.
 
От днес, 23 май (четвъртък) до 26 май (неделя) милиони европейци от 28-те страни членки на ЕС ще изберат 751 евродепутати за период от пет години (2019-2024 г.).
 
На тези избори залогът е много висок. Новият състав на парламента ще започне работа през юли на фона на възхода на популизма и евроскептицизма, лидерския вакуум след оттеглянето на Ангела Меркел, безкрайната драма около Брекзит и търговските противоречия в световен мащаб.


 
Начало на изборите за Европейски парламент поставят Великобритания и Холандия на 23 май, следвани от Ирландия – 24 май; Чехия на 24-25 май; Словакия – 25 май; Латвия – 25 май; Малта – 25 май, отвъдморски територии на Франция – 25 май и останалите на 26 май.
 
Европейският парламент е единствената институция на ЕС, която се избира чрез пряко гласуване. Евродепутатите са отговорни за избора на председател на Европейската комисия и прокарването на законите, които управляват Общността.
 
В началото на 2018 г. Общността прие промени за намаляване на броя на депутатите в Европейския парламент до 705 заради Брекзит. Но отлагане на оттеглянето на Великобритания от Общността принуди страната да участва на изборите и доведе до запазване на 751 места в европарламента.
 
Германия, най-населената страна членка на ЕС – 82,8 милиона души, ще вземе 96 места, докато Малта, с население от 475 000 души, ще получи само 6 места. В последния парламент България имаше 17 места, които съответно бяха разпределени: 7 в Европейската народна партия; по четири в групата на социалистите и либералите и 2 в групата на консерваторите и реформистите.
 
751 места се разпределят сред страните членки на базата на населението. За мнозинство в Европейския парламент ще са необходими 376 места.
 
58% от хората във Франция вярват, че ЕС е много вероятно или вероятно да не съществува до 20 г.
 
Избирателите на всяка страна гласуват за националните партии. Тези партии членуват в партии на европейско ниво, които са представени в парламента чрез различни политически групи. Групата с най-много места има най-големи шансове да влияе върху политическата посока на Европейската комисия. От 1999 г. дясноцетристката Европейска народна партия (ЕНП) и техните предшественици държат най-много места.
 
Членовете на ЕП получават място в заседателната зала според своята политическа група – те се обединяват по политически, а не по национален принцип.
 
Понастоящем в Европейския парламент има 8 политически групи (Европейска народна партия – 216 места; Прогресивен алианс на социалистите и демократите – 185 места; Европейски консерватори и реформисти – 77 места; Алианс на либералите и демократите за Европа – 69 места ; Конфедеративна група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица – 52 места; Зелените – Европейски свободен алианс – 52 места; „Европа на свободата и пряката демокрация“ – 42 места; „Европа на нациите и свободите“ – 36 места и депутати без групи – 20 места).
 
Минималният брой членове за образуване на политическа група е 25, като трябва да са представени най-малко 1/4 от държавите членки. Всеки член на ЕП може да членува само в една политическа група. Някои членове не принадлежат към нито една политическа група и заседават като независими.
 
Гласуването в интернет в Естония е достъпно от 2005 г.
 
Последните социологически проучвания показват, че Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти и демократи традиционно ще заемат първо и второ място. ЕНП се очаква да спечели около 170 места, което би означавало загуба от близо 50 места. Социалистите ще получат между 140 и 150 места. Прогнозите са ръководеният от вицепремиера на Италия Матео Салвини „Европейски алианс на народите и нациите“ да спечели 73 места и да заеме четвърта позиция след либералите и партията на Макрон, които се очаква да получат около 100 места. Новият алианс между Партия „Брекзит“ на Найджъл Фараж и Движение „Пет звезди“ на Луиджи ди Майо се прогнозира да спечели около 50 места.
 
Основните кандидати за следващ председател на Европейската комисия са Манфред Вебер, лидер на Европейската народна партия, и Франс Тимерманс от европейските социалисти. Групата с най-много спечелени места има право първа да сформира мнозинство в парламента и да издигне кандидат за председател на Европейската комисия според така наречения процес „водещ кандидат“ (Spitzenkandidat). Някои са против този процес, на който е дадено начало през 2014 г. Също така ще бъдат избрани председатели на Европейския парламент и на Европейския съвет.
 
Въпреки че европейците имат възможност пряко да изберат състава на законодателния орган, избирателната активност пада непрекъснато от 1979 г. насам – от 62% до 42% през последните четири десетилетия. В България на последните евроизбори през 2014 г. гласуваха 36%.
 
 
 

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"