В учебниците да влезе и истината за Иван Костов, “Агнешките главички“, “Олимп“, братовчедите и пребоядисаните комунисти |

Кампанията “да разкажем истината за комунизма” не цели цялата истина, а част от нея. Тя е политическа акция, затова и хората от образователните среди не ѝ обръщат внимание, откликват само силно политизирани лица, коментира Искрен Вълчев в glasove.com.

Акцията цели чрез овладяване на миналото да се определя настоящето. Прозата е смесена с водевил.

Защото за “цялата истина за комунизма в учебниците” настоя и Цветан Цветанов. Найс, а?

Един призрак обикаля българското медийно пространство – на бутиковия антикомунизъм. Роптае срещу начина, по който периода на Тодор Живков е представен в учебниците по история. Телевизии, сайтове, радиа и социални мрежи преливат от сърцераздирателни вопли за “спестената истина”, а в същото време електронната петиция за промяна на учебниците е събрала едва 3000 души подкрепа.

Зад недоволството стоят изследователят на ДС Христо Христов, проф. Евелина Келбечева от Американския университет в Благоевград, с мнение се пришиха Александър Йорданов, Вили Лилков, не останаха назад дясно-либерални политолози и икономисти, а най-отгоре изгря политическата коалиция “Демократична България”.

Преди да разгледаме какво точно настояват, следва да се цитира класика Йорданов. За периода преди 9 септември той каза:
“Как уж има фашизъм, пък Вапцаров си издава книжката „Моторни песни“!?”.
За нормалните хора темата спира дотук. Намесването на разстреляния поет може да предизвика единствено презрение.

Темата обаче няма да затихне на медийния фронт, а образованието не е лесна система, макар всички да са убедени в обратното. Затова е необходимо подробно да се разкаже как точно се преподава тоталитарния период в училищата и какво конкретно настояват тези хора. “Борбата за истина” е съчетана с изричането на много неистини.

Периодът след Втората световна война се изучава в училище два пъти. Първият е в 7и клас, вторият в 10-и. Така е отдавна (по едно време досегът на децата дори бе в 6-и клас). Старият рефрен “Комунизмът да влезе в учебниците” винаги е бил лъжа, защото не ги е напускал.

Недоволството сега касае учебното съдържание в 10-и клас. То е ново след поредните “реформи”, учебниците всеки момент ще бъдат в школата. Инициаторите на кампанията твърдят, че за първи път сега комунизмът е представен в раздел – затова било важно как точно ще бъде изучаван.

Отново не е вярно.
В 7-и клас темата също е обособена в раздел (7 урока в учебника на едно от издателствата). На масовата публика се спестява и самия факт, че разделът в 10 клас не е първата среща на децата с темата. Ползва се същия трик, до който прибягват “патриоти”, недоволни от представянето на османското владичество. Те тръбят: “Левски е разказан само в един урок, ужас, подмяна!…”. А истината е, че Левски е разказан в много повече уроци през годините, но “патриотите” обръщат внимание само на учебника от четвърти клас, когато е нормално поради детската възраст информацията да е представена кратко. Така и с комунизма – учи се в два класа чрез около 15 урока, упражненията и преговорът са отделно.

Преминаваме към същността – какво точно пише в учебниците. Следват огромни изненади за всеки скорозреен антикомунист. Ето какво пише в учебник за 7и клас: “На 9 септември 1944 г. е извършен преврат”…“Т.нар “Народен съд” започва физическа разправа с реални или възможни противници на новия режим.
Хиляди българи са избити без съд и присъда.

Смъртни присъди получават 2730 души. Сред тях са регенти, министри от военновременните правителства, депутати, царски съветници, банкери, журналисти, военни. В края на 1944 г. е взето решение за създаване на лагерите – т.нар. “трудовъзпитателни общежития за политически опасни лица”, в които се затварят хора без съдебен процес”… “След 1947 г. се установява тоталитарен режим от съветски тип. БКП бързо се сраства с държавата”… “Партията ликвидира свободата на словото”… “Работещите задължително членуват в единствения профсъюз”…”Извършват се вътрешнопартийни чистки”…”Унищожена е частната собственост в града и селото”…

“Номенклатурата е новата класа”… “Режимът на Тодор Живков, пътят на едноличната власт – с поредица от ловки ходове той отстранява съперниците си…”.
И т.н. Нещо да е спестено? Не. И за репресиите учат децата, и за пакта Рибентроп-Молотов по-рано, и за култа към вожда, за горяните е разказано, пропагандата, позицията на БКП по македонския въпрос, за съдбата на Георги Марков… Дори репресиите срещу Лея Иванова са описани. Нищо не липсва. В същото време по медиите се обяснява, че истината за комунизма била спестена.

Стигаме до въпроса срещу какво точно роптаят недоволните. Накратко, недоволни са от: акцентирането на следвоенния период, а не върху социализма нататък, липсвала информация за фалитите, външния дълг, образът на Живков бил положителен, безчинствата на ДС – спестени, Лукановата зима я няма, скромно било разказано за зърнената криза при Виденов…

Негодуват от всичките одобрени пет учебника, макар да признават, че критериите и изискванията за написването им са спазени. “Що си с шапка, защо без” е работата. И се пренебрегва фактът, че образованието не е наука.
То е процес, педагогика.

Важното е децата да бъдат научени на нещо, а не просто море от информация да им бъде стоварено. Пренебрегва се също, че няма как учебниците да съдържат цялата информация за битието, много неща после се учат в университети, а и човек сам се образова цял живот… С други думи, авторите на пет колектива са преценили, че точно такъв обем и данни следва да фигурират, но медийните антикомунисти са по-големи експерти от тях.

Но най-любопитно е, че хронологията на недоволството им спира във Виденов, макар учебното съдържание да не свършва. То продължава и с “реформите на Костов”, влизането в ЕС и НАТО, споменати са дори правителствата на Бойко Борисов и избирането на Румен Радев. Петър Стоянов грее като светъл образ по страниците.

Уважаеми антикомунисти, след като сте принципни и искате децата да знаят пълната истина, защо не настояхте да бъде разказано и за приватизацията при Костов – братовчедите, “Олимп”, “Агнешките главички”?…

Нима те не са следствие от комунизма? Защо не поискахте да се разкаже за пребоядисването на отявлени активисти и пропагандатори на БКП в демократи, за метаморфозата на агенти на ДС в политици от “демократичния сектор”? Именно те са спестени. Нима това не е история, която предопределя и днешния ден? Подобни искания няма. Защо?

Отговорът е прост. Кампанията “да разкажем истината за комунизма” не цели цялата истина, а част от нея. Тя е политическа акция, затова и хората от образователните среди не ѝ обръщат внимание, откликват само силно политизирани лица. Акцията цели чрез овладяване на миналото да се определя настоящето. Прозата е смесена с водевил. Защото за “цялата истина за комунизма в учебниците” настоя и Цветан Цветанов. Найс, а?

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"