Горанов с голяма новина за скок на минималната заплата и влизането ни в Еврозоната |

Анонсираното достигане на средна заплата през 2021 г. между 1400 и 1500 лева е постижимо и възможно, според прогноза на Министерството на финансите, базирана на последни предварителни неофициални данни на националната статистика.

Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Състоянието на пазара на труда предполага подобно съотношение на инвестициите в труд и капитал, допълни Горанов, цитиран от bTV.

Предлагаме от 1 януари 2020 г. минималната работна заплата да бъде определена в размер на 610 лева (с 50 лв. повече от сегашните 560), за 2021 – в размер на 650, колкото е хоризонтът на мандата на това правителство, и разбира се очакваме дебатът по отношение на определяне на минималната работна заплата да продължи, за да не се налагат административни решения“, посочи още той. 

По думите му в този бюджет има достатъчно буфери, той е изпълним и до голяма степен намира баланса между основните сектори, които финансира държавата. Съвършен бюджет няма, този изпълнява приоритетите на сегашното правителство, заяви финансовият министър.

Смятам, че липсата на изненади в бюджета е добрата новина, чухме и такава критика, каза още Горанов.

Прогнозируемостта в политиките, която наложихме в началото на управленския мандат, изисква и предполага големите мерки, които сме начертали да бъдат последователно изпълнявани, посочи министърът и изтъкна, че се запазва данъчната тежест.

„Последователно се стремим да „притискаме“ бизнеса към увеличение на доходите, както по линия на минималните доходи, така и по линия на разходите, които ние заплащаме за труд в бюджетната сфера“, каза финансовият министър. Той посочи още, че се увеличава възнаграждението на преподавателския персонал.

Държавният дълг намалява. Оптимисти сме, че всички цели, които сме си заложили в началото на този управленски мандат, с последния цял бюджет, който ще се изпълнява в него, ще бъдат доближени, заяви финансовият министър.

Инвестициите в основен капитал ще се повишават, въпреки очакваното възстановяване на износа по-високото вътрешно търсене ще се отрази в повишение на вноса и увеличение на отрицателния принос на нетния износ до около 1, 5 на сто от БВП, каза министърът.

В прогнозния период се очаква леко забавяне на инфлацията около 2,1 на сто годишно в сравнение с 2,5 на сто за 2019 г., поради очакваните намаляващи равнища в международните цени на петрола.

Вътрешните фактори за инфлацията се запазват и те произтичат основно от платежоспособното търсене на домакинствата, което е благоприятствано от нарастването на доходите и исторически ниската безработица, каза финансовият министърът и допълни, че принос има и растежът на кредитите.

В номинално изражение след ревизията на националната статистика прогнозният БВП за следващата година се очаква да достигне 126,7 млрд. лева, през 2021 г. – 134,9 млрд. лева, и 2022 г. – 143,3 млрд. лева.

Министърът каза, че се очаква по-благоприятно развитие на фиска до края на 2019 г.Горанов информира, че в рамките на прогнозния период коефициентът на безработицата се очаква да се запази с тенденция за намаление, която ще се реализира с по-бавни темпове от сегашните и се очаква безработицата да достигне до около 4 процента през 2022 г. спрямо очакваните нива за тази година от 4,4 на сто.

Заетостта се очаква леко да отслабне през 2020 г. и постепенно да премине към допълнително отслабване през следващите две години в съответствие с очакванията най-вече на предлагането на труд в края на прогнозния период поради естествени демографски причини, каза министърът.

Социалните помощи и обезщетенията нарастват консолидирано с близо 200 млн. лева.Нестабилната геополитическа обстановка, нарасналият брой протекционистични мерки и по-силно от очакваното забавяне на икономическата активност в ЕС са основните рискове пред икономиката на страната, според финансовия министър.

Според него те могат да повлияят негативно както върху износа, така и върху очакваното възстановяване на частните инвестиции.

Той изтъкна, че догодина се очаква да бъдат отделени повече средства за образование – 610,1 млн. лева повече от бюджета за 2019 г., здравеопазването расте с близо половин милиард лева, пенсиите ще изискват още 590 млн. лева в бюджета на Държавното обществено осигуряване.

Програмите, дейностите и службите по социално осигуряване, подпомагане и заетост имат ръст от 116 млн. лева.

За отбраната има минимален спад от 47,4 млн. лева спрямо програмата за 2019 г., като в сметката е изключен проектът, свързан с модернизацията на въоръжените сили, защото се наложи той да бъде реализиран като еднократно плащане в рамките на тази година и разходите, които са били разчетени по съответните години за този проект са били премахнати от бюджета, което по думите на министъра е нормално.

Очаква се положително бюджетно салдо по методологията на Евростат в размер на 0,05 процента от БВП, за 2021 г. – излишък от половин процент, за 2022 г. – 0,1 процент от БВП.

По отношение на приходите спрямо БВП – те трайно са около 36-37 на сто от БВП. С въвеждането на тол таксата през пролетта на следващата година очакванията са за около 450 млн.лева за следващата година, каза министърът.

Разходите, свързани с хората с увреждания, са близо 560 млн. лева, за подпомагане на уязвимите социални групи са предвидени над 170 млн. лева. По отношение на бюджета на НЗОК разходите нарастват с 394,2 млн. лева.

НСТС разглежда проекта на Закон за държавния бюджет за 2020 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 година, както и проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., внесен от управителя на НОИ, както и проект на Закон за бюджета на НЗОК за 2020 г., внесен от управителя на Здравната каса.

От думите му стана ясно още, че до края на април 2020 г. се очаква България да получи покана за т. нар. „чакалня“ на Еврозоната. 

„Напредък е положителен по всички условия пред България. До края на ноември ще поканим Европейската комисия да извърши оценка доколко нефинансови ангажименти са постигнати“, заяви министър Горанов.

След влизането в чакалнята една държава трябва да престои в преддверието поне две години, за да премине официално към разплащане с евро. Ако прогнозите на финансовия министър се окажат верни, за България това би означавало най-рано 2022-ра година.

 

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"