Небето над Родопите почерня, природните санитари…

Преди малко повече от 30 години белоглавият лешояд е на ръба на оцеляването в България. Сега нещата стоят по друг начин.

323 са белоглавите лешояди в Източните Родопи, съобщиха от Българското дружество за защита на птиците. Те са били преброени в първите дни на декември от специалисти на БДЗП и организацията „По-диви Родопи“.

Броят на лешоядите е рекорден за това местообитание – през 2022 година там са били регистрирани 269 птици, а година по-рано – едва 175. Традиционното преброяване на белоглавия лешояд на Балканите се прави от 2005 година насам, уточняват от БДЗП.

Белоглавият лешояд има огромно тяло, с размах на крилете достигащ до 2,7 м, с дълга „гола“ (всъщност покрита с къси равномерни пера) шия, яка от пера и мощен клюн. Крилата при тези птици са широки и с щръкнали разперени „пръсти“.

Младите птици достигат полова зрялост на четвъртата-петата си година. Тогава клюнът им от тъмен става светложълтеникав, тъмната им кафява яка постепенно побелява.

Белоглавите лешояди са много по-социални в сравнение с другите видове лешояди в Европа. Те търсят храната си групово и се размножават в колонии по непристъпни скали. Гнездото е изградено в скална ниша, площадка или корниз, понякога открито отгоре. Съставено е от не много дебели клечки, постлано със сухи треви, мъхове и козина.

Двойките започват брачните си игри в средата на ноември, като подготвят гнездото през декември–януари. В зависимост от метеорологичните условия в конкретния сезон, през периода януари–март женската снася яйце, което мъти около 52–57 дни.

Белоглавите лешояди се хранят изключително с труповете на домашни и диви тревопасни животни. В миналото многобройни стада овце, крави и кози свободно пашували в близост до селата, а техните трупове били бързо оползотворявани от природните санитари  – лешоядите.